За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Историята на „татко Цай" от планинското училище „Тацикоу" в провинция Юннан
2015-02-05 20:40:07 cri

В планините на югозападната провинция Юннан, живеят деца, които ходят в примитивно училище. Пътищата до училището са много стръмни и криволичещи. Въпреки тежките условия, децата и учителят, който наричат „татко Цай", живеят щастливо. Днес ще ви разказа тяхната история.

Татко Цай се казва Цай Уейсин, на 55 години. Училището, където той работи, се нарича Тацикоу в автономната област на националност Хани и националност И в провинция Юннан. В училището има 12 деца и четирима учители. Татко Цай е най-възрастният сред тях.

„От 35 години преподавам математика. Преместих се от друго училище тук и вече работя над 10 години в Тацикоу."

Татко Цай работи като учител от 20 годишен. Той прекарва най-добрите си години с децата в планината.

„Обичам да бъда с децата, чувствам се щастлив около тях. В свободното си време също играем заедно. Ако един учител не харесва учениците си, или пък учениците не харесват учителя си, това се отразява негативно върху обучението."

Околия Сипейлъ, където е училището, се намира в планинския район в град Мънзи. Процентът на малцинствата заема 95% от населението, главно националност И и националност Мяо. Районът се отличава със суша и недостиг на вода. Училище Тацикоу е като много други училища в планинските райони на Юннан, където природните условия са лоши, а тези в училищата оскъдни. Въпреки че работи при такива условия, татко Цай е щастлив. Той казва, че когато бил млад учител, условията са били още по-лоши. Спомняйки за миналото, Цай каза:

„Тогава живеех на 20 километра от училището. Всеки ден си носех багаж и храна. В училището нямаше стол, нито отопление в класните стаи. Много беше студено. Това беше най-трудният период в цялата ми кариера като учител."

Самият татко Цай е роден в околия Сипейлъ и е от малцинството И. Той също иска да види външния свят, но възпитаването на поколения от ученици се е превърнало в навик в живота му. Цай казва, че корените му са тук. Ученици са тук, той също трябва да бъде тук.

„Икономическите условия не са добри. Учители от други области не искат да останат тук. Затова родените тук учители трябва да останат. Корените ми са тук."

Нашият журналист за първи път се срещна с г-н Цай в час по математика.

Повечето деца в околия Сипейлъ са от националност И и Мяо. Преди да постъпят в училище, те не са говорили официалния мандарин, а на диалект. Татко Цай е трябвало да им преподава уроците на три езика, така, децата постепенно започват да разбират и мандарин.

„Ние, местните учители, още от предучилищната година и първи клас започваме да преподаваме на стандартен мандарин. Ако децата не ни разбират, им обясняваме на местния диалект. Аз съм от националност И, но също мога да говоря на езика на националност Мяо. По този начин активизираме ентусиазма на децата и те постигат напредък в ученето."

Децата в детската градина са на 5 и 6 години. Те обичат часовете с татко Цай и харесват разказваните от него приказки. Много от малките учениците гледат на учителя Цай като на техен баща.

Ученичката Ма Мей: „Чувстваме учителя като наш баща. Той винаги е мил с нас. Учи ни как да говорим мандарин и ни поощрява да учим усърдно."

Татко Цай казва, че всяка година вижда как децата преминават в по-горен клас и посреща нови ученици. В 30-годишната си преподавателска кариера, той е обучил безброй ученици.

„Всяка година моите ученици преминават в по-горен клас. Всяка година обучавам по над 30 ученика. Не мога да си представя дори колко ученика са преминали през моята класна стая."

Татко Цай често пита учениците за мечтите им. Всъщност той има своя мечта.

„Да обуча поколения от добри ученици, за да подобря това място – Тацикуо. Това е моята мечта."

Заради високопланинския район, всеки ден в края на учебния ден децата трябва изминават пеша по 1-2 часа до вкъщи. Всеки ден татко Цай много пъти предупреждава децата да внимават по пътя.

След като изпрати децата, на татко Цай не му остава много време за хобита. Освен да проверя домашната работа на децата, той харесва да гледа новини по телевизията и стари филми.

„Аз нямам много свободно време тук. В края на учебния ден в 4 часа, преглеждам 30 домашни работи за 1 час. Сготвя си вечеря. След вечерята, гледам телевизия."

Всички млади учители в Тацикуо са на възраст под 30 години. Повечето от тях живеят в училището. Само през уикенда се прибират вкъщи. Най-голямо забавление за тези млади учители е да слушат историите на татко Цай за преживяванията му като учител. 27-годишният Ма Синуън е директор на училище Тацикуо. Той е почерпил много опит от татко Цай.

„Г-н Цай ми каза, че за да работиш тук, трябва да заплатиш голяма цена. Например, ако децата в градове не идват в училище, родителите им ще бъдат ядосани; но тук е различно. Когато родителите отиват на пазара те вземат и децата със себе си, но не се обаждат на учителите да ги предупредят. "

Татко Цай не посещава интернет, но знае, че децата в градовете вече използват мултимедийни средства за учене. Ма Уенсин каза, че те, младите учители, трябва да влеят свежа кръв в училище Тацикуо и да поемат товара от раменете на татко Цай и да последват неговия пример.

„Учителите от поколение на татко Цай използват традиционни методи на преподаване. Сега ние, младите учители, трябва да засилим интерактивността с учениците чрез мултимедийни средства."

След няколко години татко Цай ще се пенсионира независимо колко обича учениците и работата си. Той каза, че тогава ще предаде щафетата на младото поколение учители.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China