Неотдавна по екраните в Китай излезе филмът „Dearest". Филмът е създаден по истински случай, в който се разказва за разведени родители, които търсят изчезналото им дете в продължение на 3 години. Успехът на филма в боксофиса се дължи на това, че сюжетът описва един сериозен обществен въпрос, а именно трафика на деца. Защо някои купуват и продават децата като стоки? Защо този вид престъпления не могат да бъдат прекратени окончателно?

През март, 2008 г, 4-годишният син на Пън Гаофън, първообраз на героя във филма, е отвлечен от мъж в град Шънджън. Бащата Пън Гаофън се свързва с полицията незабавно, с което започва тежкия процес по издирване на сина му. Чак през февруари, 2011 г Пън Гаофън намира син си в провинция Дзянси. Пън Гаофън още си спомня със страх за деня на отвличането:

„Във видеото можехме да видим, че детето плаче силно. Той се бореше и дърпаше. Колко ли го е било страх! Когато видях видеото като че ли ме пронизаха с нож в сърцето. Как ми се иска това да не се бе случвало."

Китайската полиция се отнася изключително строго към трафика с деца, но в някои отдалечени селски райони този вид престъпление са чести. Западните провинция като Съчуан, Юннан, Гуейджоу и други отдалечени райони са главни дестинации на трафика, а крайморските провинции са местата, където престъпниците отвеждат децата.

Началникът на офиса за борба с трафика на деца при Китайското министерство на обществения ред Чън Шъцюн представи, че поради наличието на пазар и печалби от продажбата на деца, както и сравнително леките наказания в законодателството и правоприлагането, този вид престъпления не могат да бъдат спрени изцяло и се появява нова тенденция като организираната престъпност.

„Първо, в някои селски райони са разпространени редица погрешни схващания, като това, че е по-добре да имаш син отколкото дъщеря, тъй като синовете продължават фамилията. От тук се поражда и пазара за купуване на деца. Второ, съществуват слабости в управлението и услугите в обществената работа, от което престъпниците се възползват. Трето, хората от някои райони липсва обществена осведоменост за борбата с трафика на деца."

Китайското правителство осъзнава, че само нанасянето на удар няма да разреши въпроса с трафика. Трябва да се разпространи и разшири концепцията за борбата срещу трафика, и да се усъвършенстват съответните закони и политики.

През 2007 г, Държавният съвет публикува първата национална програма за борба с трафика на жени и деца в Китай 2008 –2012". Това означава, че освен органите на реда в борбата се включва и цялото общество. През 2010 г законодателният орган направи поправки в наказателния кодекс за увеличаване на наказанията срещу трафика на деца, за да спре престъпленията от източника. Според данни, от старта на програмата, в съдилищата от различни равнища в страната има общо 8 599 случаи на трафик на жени и деца и наказани 14 122 престъпници. Тенденцията към висок процент на престъпност в сферата е ефективно е спряна.

През март, 2013 г китайското правителство изработи втора програма за противопоставяне на трафика с хора в Китай 2013 – 2020. В нея се усъвършенства дългосрочния механизъм за борба, поставя се акцент върху предпазването, помощта и възстановяването. Тя е създадена на основата на предишната програма, за да се гарантира, че потърпевшите ще получат помощ за възстановяването и подходящи грижи.

Освен изграждане на ефективен дългосрочен механизъм за борба с трафика на хора, китайското правителство полага усилия за изграждане на база данни с генетична информация и спасяване и настаняване на потърпевши. Целта е по-точното издирване на отвлечени деца в страната и се гарантират основните им права. Едновременно с това, органите на реда засилват международното сътрудничество в борбата с трафика на хора, за да унищожат международните мрежи на организираната престъпност.

„Ако няма база данни с ДНК, въпреки че, децата са намерени, трудно е да се потвърди връзката с родителите им. Някои случаи отнемат много години. Чрез ДНК тест се сравняват кръвните проби между предполагаеми отвлечени деца и родители, чиито деца са отвлечени, което улеснява процесът по издирването и събирането на децата с родителите им."

Освен мерките на китайското правителство, социалните мрежи като микроблог също играят важна роля. В началото на 2011 г, едно съобщение за издирвано отвлечено дете бе пренасочена в микроблог платформа и привлече огромно внимание. Действията за борба с трафика на деца чрез микроблог се разпространяват и до днес. Броят на последователите на подобни блогове надвишава 4.7 милиона. Създателят на един такъв блог Дъ Фей счита, че освен събирането на информация за издирването на отвлечени деца, другата роля на микроблога е разпространение на законите в областта, за да се увеличи общественото самосъзнание за предпазване и противопоставяне на трафика с хора.

Борбата срещу трафика на деца е свързана със сигурността, хармония и щастието на всяко семейство. От създаването на ефективен дългосрочен механизъм до усъвършенстването на съответните закони, от самите действия на органите на обществения ред до съвместното сътрудничество между полицията и гражданите, в момента в Китай се сформира комплексна законова система за борбата с трафика на децата.

Ива