Начини за разрешаване на проблемите, причинени от междупоколенческото възпитание:

1. Баба, дядо и родителите трябва да постигнат единодушие за образованието на децата.

Двете поколения обикновено имат различни схващания за образованието на децата. Младите родители обръщат повече внимание на интелектуалното образование и развитието на характера, докато баба и дядо наблягат на моралното възпитание. Затова е необходимо двете поколения възрастни да обединят възгледите си, да общуват помежду си и да не показват пред децата разногласията си, с цел защита авторитета на родителите.

2. Възрастните трябва да приемат нови идеи и знания, с цел възпитаването на децата по възможно най-съвременните методи.

3. Двете поколения възрастни трябва да установят принципи за поведение в семейството и да предоставят необходимата свобода и независимост на децата.

4. Възрастните трябва да разграничат любовта и угаждането, това е от полза за здравото развитие на децата. Възрастните трябва да създадат повече възможности за контакти с родителите на децата, с цел създаване на хармонична атмосфера в семейството.

5. Младите родители трябва да отделят време за игра с децата, дори и да са заети, да не оставят всичко в ръцете на баба и дядо, което е неотговорно.

6. Младите родители трябва да се консултират често с възрастните и да се разбират с тях, за успешното развитие на децата.

Спорни въпроси в междупоколенческото възпитание

1. Методите, според които се хранят децата от баба и дядо, могат да изградят лоши навици като например придирчивост към храна.

Тъй като в китайските семейства обикновено има по едно дете, затова възрастните предпочитат да задоволят всички негови изисквания, включително и към яденето, като позволяват на децата да ядат каквото искат и отказват това, което не им харесва. В резултат се изграждат лоши навици в храненето и се нарушава здравословното им развитие.

2. Много възрастни прилагат крайни методи във възпитанието, прекалена строгост или прекалено угаждане и разглезване.

Някои възрастни обичат да контролират всички действия на децата, като се надяват те да се държат според определения от тях план. Други им угаждат прекалено, което води до формирането на егоизъм, саможивост и привилегировано поведение у децата. А под влияние на модерното образование, младите родители предпочитат да зачитат децата и да им дадат свобода.

3. Ранното интелектуално развитие при отделните поколения се различава.

В поколението на дядо и баба, ранното възпитание и интелектуално развитие са се припокривали. Много дядовци и баби предпочитат да помагат на децата във всичко, което отнема възможностите на децата да се учат сами.

4. Междупоколенческото възпитание крие рискове свързани с безопасността.

Родителите са пазители на децата. А по отношение на междупоколенческото възпитание, задачата по опазването на децата се прехвърля на баба и дядо. Възрастните не са толкова силни физически и лесно се изморяват, понякога дори те самите се нуждаят от грижи. Това крие рискове за безопасността на подрастващите.

Негативни влияния на междупоколенческото възпитание върху характера на децата.

1. Прекаленото угаждане на децата води до формиране на себецентричност, егоизъм и своеволие.

2. Прекалените грижи ограничават формирането на самоувереност и независимост, също така засилва мързеливостта на децата, и те стават по-придирчиви.

3. Под влияние на традиционната култура, възрастните възприемат новите неща бавно, което влияе на формирането на характера на децата.

4. Липсата на знания и грешните методи при възпитанието отнемат на децата възможността да формират добри навици като смирение и трудолюбие.

Как междупоколенческото възпитание да играе активна роля?

1. Междупоколенческото възпитание намалява самотата на възрастните, играта с децата е полезна за здравето на старците. Обаче такова възпитание води и до психологични проблеми при децата, като психологично остаряване, социална фобия, странен характер и психологична уязвимост. Затова е необходимо дядовци и баби да разграничават ясно любовта от угаждането, и да създадат повече шансове за контакт на децата с родителите, с цел създаване на хармонична атмосфера в семейството и добри условия за израстването на децата.

2. Междупоколенческото възпитание и възпитанието на родителите имат своите позитиви и негативи. Необходимо е двете поколения възрастни да положат усилия за разрешаване на проблемите, да се консултират повече и да се учат един от друг. Когато родителите определят възпитанието за децата, по-добре възрастните да не се намесват, а да защитят авторитета на родителите, тогава и децата ще зачитат родителите си. Младите родители трябва да отделят време за децата, защото отглеждането на децата е задължение на родителите, а не на възрастните.

3. Знанията и възгледите на възрастните са изостанали, затова методите и резултатите от отглеждането на децата от тях понякога не са ефективни. Обаче при настоящата ситуация, има все повече деца, чиито родители работят в други градове. Затова възрастните поемат отговорността по отглеждането на децата. Това изисква те да придобият нови знания, особено по методите за възпитание на децата е необходимо те да отговарят на днешното съвремие.

Настоящото междупоколенческо възпитание се нуждае от сътрудничество между възрастните и родителите. Това също е един процес за обучение и самоусъвършенстване на възрастните. Те трябва да играят активна роля с новите си знания и идеи в отглеждането на децата.

Условия и особености за успешно междупоколенческо възпитание

1. Добро здраве и жизненост, младежки дух и желание за отглеждане на внуците.

2. Добро психическо и емоционално здраве, без психични разстройства.

3. Добри лични хигиенни навици и такива в дома; да не пушат и не пият алкохол.

4. Познания по здравословно хранене и житейски навици.

5. Добри комуникативни и междуличностни умения, търпение към децата.

6. Да обичат дейностите на открито и често извеждат децата навън да изследват външния свят.

7. Да имат познания за ранното образование и възпитание на децата.

8. Любов и толерантност към децата, без прекалено обгрижване и угаждане .

9. Внимателно следене на физическите и психологични промени у децата и навременно консултиране с родителите.

10. Желание за добиване на нови знания и използване на съвременни методи за възпитание.