Китайската зелена карта, т.е. постоянно жителство на чужденци в Китай, е може би най-трудната за получаване в света. Само по-малко от 5000 чужденци са успели да се сдобият с нея досега.

В момента съответните ведомства изследват начините за улесняване на процедурата по регистриране и одобряване на зелени карти, също така облекчаване на условията за получаването им, с цел да привлекат повече чуждестранни специалисти.

Колко трудно е да се сдобиеш с китайска зелена карта?

Всяка година Китай издава едва около 200 зелени карти, докато за сравнение броят на американските е 1 милион.

От 2004 г. в Китай стартира система за постоянно жителство на чужденци. До края на 2011 г, са издадени около 4700 карти, средно 248 на година. В този период броят на постоянно живеещите в страната чужденци достига 600 хиляди. В други страни всяка година се издават сто или двеста хиляди, заяви началникът на китайския мозъчен тръст CCG Уан Хуейяо.

Уан Хуейяо нарича тази огромна разлика „мигрантски дефицит". В началото на годината, в синята книга „Доклад за международната миграция 2014",на която той е главен редактор, се посочва разширяването на дефицита от имигранти.

„Според последни данни, броят на чуждестранните имигранти в Китай е около 800 хиляди, а китайските емигранти в чужбина – около 10 милиона. Разликата в броя е десеторна и продължава да се увеличава." За последните 10 години от началото на системата за постоянно жителство на чужденци в Китай, процентът на издадените китайски зелени карти е много нисък.

Тан Дауей, британец, живеещ в Шанхай от 7 години се оплаква, че винаги се чувства като чужденец в Китай. Той е главен мениджър в международна компания, купува си жилище в града, по-късно се оженва и му се ражда дъщеря. Всяка година обаче се тревожи за визата. Преди това е живял в Хонконг 7 години и получил постоянно жителство там. Той чувства, че Китай не насърчава постоянното жителство на чужденци в страната.

Какви са условията за получаване на китайска зелена карта?

Младият французин Дай Лян, който планира да подаде молба за зелена карта казва, че не знае точно колко и какви документи са необходими, но ще се подготви добре.

Ако чужденец иска да получи китайска зелена карта, трябва да подаде молба в бюрото по обществения ред на града, която трябва да бъде одобрена от управата на провинцията и най-накрая от Министерството на обществения ред. Целият процес отнема около половин година. Постоянното жителство на чужденци в Китай е два типа: за срок от 5 години и 10 години. По вид картите се издават в четири сфери: инвестиране, работа, събиране с роднини, специален принос.

Дай Лян живее в Китай от 10 години. Нито един от чуждестранните му приятели не е получил зелена карта от Китай досега. „Те не са президенти от топ 500-те компании в света и не инвестират в Китай.", казва той. Според правилата, за придобиване на зелена карта чрез инвестиции, обемът на регистрирания капитал в Китай трябва да бъде минимум 500 хиляди щатски долара и да са плащани данъци на държавата за последните 3 години. Това условие не привлича особено чужденците.

За по-сигурно, Дай Лян започва да подготвя материалите за зелена карта още от пролетта. Той плаща данъци на Китай вече много години и говори добре китайски, но открива, че може да кандидатства за зелена карта само по условието за специален принос. Този вид зелени карти заемат 1/3 от общия брой. „Определението за специален принос е много мъгливо. Никой не може да ми обясни точните изисквания. Само мога да помоля китайските органи и фирми, където съм работил, да покажат с документи моя принос за страната."

Състудентът на нобеловия лауреат по физика Джъннин Ян получи китайска зелена карта след 56 години, прекарани в Китай

Първият чужденец, получил зелена карта от Китай, е състудентката на Джъннин Ян, Джоун Хинтън. Тя прекарва в Китай 56 години и се сдобива с картата на 83 годишна възраст.

Уан Хуейяо счита, че огромният мигрантски дефицит се дължи на изоставане на имиграционната политика. Според настоящата политика, като се започне от разрешение за работа, виза до зелена карта и гражданство, още не е достатъчно отворена към света.

Лиу Гуофу, експерт по правни въпроси в сферата, многократно е коментирал проблема. Той счита, че е необходимо да се внасят таланти и специалисти в страната. „Китай не разполага с цялостна имиграционна политика, за да се адаптира към тази конкурентна среда.", казва Лиу.

Уан Хуейяо е също председател на Асоциацията за международни таланти на Китай. Той заяви, че всяка година много китайски кадри емигрират в чужбина, затова страната трябва да привлича повече специалисти отвън. Като Канада например, където ако един талант емигрира, тя ще привлече 4 други от света. В САЩ има много имигранти на ниско ниво, но също привлича голям брой висококвалифицирани специалисти.

Уан Хуейяо счита, че отварянето на имиграционната политика трябва да се извърши в няколко насоки. Например, издаването на визи за практика на чуждестранни студенти в Китай, за да останат в Китай. От друга страна може да се подобри процесът на издаване на визи за специалисти, облекчат условията за кандидатстване за зелени карти и за китайско гражданство.

Лиу Гуофу казва, че имиграционната политика на която и да било страна, цели да привлече хора, които са от полза за развитието на тази държава. Затова Китай трябва да усъвършенства политиката и законите за имиграцията.

Ива