Новата политика за „второ дете" в семейство, предизвика широки дискусии в китайското общество. Много млади родители са изправени пред труден избор: от една страна, ако имат две деца, когато остареят те ще се грижат за тях; от друга, отглеждането на дете е свързано с много разходи.

Би Уей е от поколението на 80те. Тя е майка на едно момиченце и казва, че е доволна от новата политика и много иска второ дете. Преди нейното семейство не е отговаряло на условията, но вече има шанса да се сдобие с второ дете.

Сун Фей е единствено дете, родена през 80-те. Тя казва, че засега не иска изобщо деца, камо ли второ! Тя счита, че е много доволна от сегашния живот със съпруга си. „Ние се обичаме и можем да пътуваме винаги, когато пожелаем. Не сме готови още за дете."

Някои се безпокоят, че политиката ще доведе до висока раждаемост. Професорът от института по демография при Пекинския университет Му Гуандзун счита, че в близкото бъдеще раждаемостта е възможно да се повиши, но в дългосрочен период– не. Поради различни фактори и високите разходи свързани с отглеждането на дете, много млади няма да се решат на тази стъпка лесно.

Една от най-главните причини е, че за младите родители цените на млякото на прах, медицинските услуги, детска градина, апартаменти и т.н са много високи. Лиу Юмей, служител във фирма в Пекин казва, че финансовият аспект е това, което най-много я притеснява: „В столицата, за отглеждане едно дете са нужни много пари. Таксата в обикновена детска градина на месец е хиляда юана. Цените на млякото на прах и медицинските услуги също са много високи."

Г-жа Уан пък споделя, че не желае да ражда второ дете. „Натискът е прекалено голям. Ако родя второ, трябва да се грижа общо за 6 души – 4 възрастни и 2 деца. Нямам сили за това."

Откакто забременява през май, 2011 г., г-жа Джън Бо досега е похарчила за детето си над 100 хиляди юана. Въпреки големите разходи, те са решени да имат второ дете.

Му Гуандзун обяснява, че за да достигне раждаемостта умерено равнище, трябва да спаднат разходите по отглеждането на дете. В момента те са прекалено високи. Част от тях трябва да се поемат от правителството, например удължаване на отпуска по майчинство или детските надбавки.

Някои не са съгласни, че парите са главното препятствие за отглеждането на деца. Фан Джъндзюн, роден през 1981 г. в селски район казва, че ако семейството е бедно, това не е достатъчна причина хората да не искат да отглеждат повече деца. В миналото, хората са били бедни, но са раждали по много деца.

Г-жа Сун Фей счита, че раждането на деца от млади родители всъщност добавя тежест на бабите и дядовците. „Когато се омъжихме, купихме апартамент и родителите ми помогнаха много финансово. Сега, ако родя дете, нямам време да се грижа за него и пак ще се нуждая от помощта на родителите ми. Не мога да им причиня това."

Пекинчанинът Джън Хуей счита, че политиката е добра. Ако в едно семейство има две деца, те могат да си помагат взаимно, няма да бъдат самотни, и ще се намали натиска за техните родители. „Ако си единствено дете, един ден трябва да се грижиш за четирима възрастни. Товарът е прекалено голям!"

Му Гуандзун счита, че от гледна точка на демографската икономика, раждането на дете е инвестиция. Едно четиричленно семейство е много по-стабилно, а за това е от полза при смекчаване на ситуацията с остаряването на населението, дисбаланса при съотношението между мъже и жени, недостига на работна ръка.