Той се казва доц. Атанас Благов и е агроном и научен сътрудник в Изследователския институт към Селскостопанската академия в гр. Йентай, провинция Шандун. На 5 декември миналата година заедно с други 19 чуждестранни експерти участва в беседа по покана на генералния секретар на ККП Си Дзинпин, и изнася реч. Говорейки в интервю за речта си, 66-годишният Благов е видимо развълнуван.

„Научих, че ще се срещна със заместник председателя Си Дзинпин и изнеса реч на срещата в Народната зала. Още в началото ми направи много добро впечатление, изключително приветлив човек. Изслуша ме с внимание и усмивка. Имал съм честта да слушам негови изказвания, в които показва знанията си в различни области, включително и селското стопанство. В края на речта ми, той ми благодари за приноса към Китай."

Участието в беседата с генералния секретар на ЦК на ККП е неочаквано за Благов. От една страна е развълнуван и от друга леко „притеснен". За да не направи грешка, Благов приготвя картички с акцентите в речта си. В тях подчертава, че има желание да помогне на Китай да култивира повече добри сортове плодове, с цел китайските селскостопански продукти да навлязат в международния пазар.

Атанас Благов се занимава с култивиране на нови сортове ябълки и череши от 40 години насам. 8 от създадените от него сортове ябълки са включени в базата данни на България. През последните 12 години, Благов е удостоен с награда „Приятелство Цилу" на провинция Шандун и награда „Приятелство с Китай". Като един от първите 40 чуждестранни експерти в Китай, Благов е единственият експерт по овощарство сред тях, както и единствения експерт, поканен от града. Благов има дълга история с гр. Йентай.

„Бях поканен на форум за бъдещото развитие на селското стопанство и земеделските продукти, проведен от кметството на Йентай през 2001 г. На форума произнесох три доклада и от това време 15 пъти посещавам гр. Йентай."

През м. април миналата година, Благов се пенсионира в България и е поканен официално от Селскостопанската академия на Йентай на работа за три години. Работещият заедно с него служител на академията Сун Лайцин каза:

„През трите години ние си сътрудничим с Благов в култивирането на ябълки и череши и други общо 9 области. В момента най-важното е изследване на характеристиките на ябълката като отлагането на цъфтежа при сорта ябълки „Фуджи". Ако успеем, периодът на цъфтеж ще избегне сланата, производството на ябълки ще се увеличи с няколко милиарда, дори десетки милиарди юана на стойност."

За последните 12 години, Благов е бил в Китай 15 пъти. Всеки път той проучва земеделската база и овощните градини. Разговаря със земеделските производители, научава за проблемите в работата и дава технологични съвети. Научава, че освен въпросите с климата и почвата, болестите при културите са още един проблем.

„Миналата година поканих колега от България в Йентай, който изследва болестите по културите и борбата с тях. Това е голям проблем за земеделските производители. Според данни, всяка година причинените от болести загуби на производителите на ябълки достигат 3 милиарда щатски долара. Колегата ми е експерт в борбата с тях. Той ще изнесе лекции в различни села в околността, с цел съдействие на земеделските производители."

През тези години Благов заедно с екип на академията успяват да кръстосат няколко известни вида ябълки, култивирали са 127 сорта, общо 28.5 хиляди дървета. Той успява да извърши хибридизация на български сортове с тези на Йентай, с цел повишаване резистентните свойства на ябълковите дървета срещу болестта. След три години очакваме новите сортове да постигнат напредък. Благов вече е измислил дори хубави имена за новите сортове ябълки.

„Нарекли сме новият вид ябълки, кръстоска между български и китайски сорт Сиана. Възможно е новият вид да получи интелектуалната собственост в Китай следващата година."

Като една от главните бази за производство на ябълки в Китай, годишната продукция на Йентай достига няколко милиона тона. Благов каза, че ябълковата индустрия е важна съставна част от икономическото развитие на Йентай и привлича все по-голямо внимание. Кметството засилва подкрепата чрез различни политики, земеделските производители засилват технологичната иновация, всички полагат усилия за разширяване на пазара.

„Йентай е една от четирите известни бази в света за производство на ябълки. Другите се намират във Вашингтон, моята страна България и Германия. Сред тях Йентай е най-голямата. Смятам, че градът ще се превърне в най-известната база за производство на ябълки в бъдеще. Уверен съм, че колегите ми в Селскостопанската академия имат достатъчно професионални умения и знания за производство на по-качествени ябълки."

Атанас Благов каза, че климатът в Йентай се доближава до този в България. Освен това градът произвежда много плодове и зеленчуци, особено ябълки и череши, което създава благоприятни условия за изследването им. Агрономът приема вече Йентай като втори роден край и в неговите очи той е най-красивият град в Китай.

„Смята Йентай за красив град. С всяка измината година се случват големи промени тук. Бил съм в много китайски градове, но най-обичам Йентай. Жителите на града са гостоприемни. Вече съм се превърнал в един истински жител на Йентай."

Старецът, морето и гларусите

Далиен е красив крайморски град. Край морето хората често са свидетели на следната картина: един старец вика гларусите, летящи над морето и хвърля храна във въздуха. При повика, ято от гларуси се събира около възрастния и чака нетърпеливо дневната си дажба.

65-годишният Сун Къджън сам купува рибата, с която храни гларусите. Преди пенсионирането си, е бил моряк и таи особени чувства към морето и гларусите. За моряците, гларусът е талисман и символ на надеждата в морето.

„Бил съм моряк и обичам гларусите. При корабокрушение или опасност, появата на гларус означава, че наоколо има остров или твърда земя."

През февруари тази година, разхождайки се край морето, дядо Сун си спомня за моряшките години при вида на гларусите. Дългогодишните преживявания по море засилват разбирането му за тези птици.

„С настъпването на зимата, близо до повърхността на морето няма риби. А по това време гларусите започват периода си на мътене и хранене на малките. Стана ми жално от това, че гладуват и реших да започна да ги храня."

Ето така, старецът Сун решава да помогне на гларусите в този труден период. Всяка сутрин той отива на пазара да купи малки рибки и скариди. Купува две пълни кофи, всяка от тях по пет юана. Всеки ден харчи по 14 до 16 юана, включително пътните разходи. Не пропуска нито ден да нахрани гларусите, въпреки че една кофа тежи 15 килограма. Всеки ден хората могат да видят стареца, носещ 30 кг. морски продукти, за да храни гларусите.

„В началото им свирих, обаче те не ме чуват. Започнах да викам. Когато ме забележат, хвърлям храната във водата. В началото само няколко гларуса идваха, после все повече и повече. Научих пеенето им и затова днес те всички идват да се хранят."

Днес вече, гларусите са свикнали с дядо Сун, и всеки път, когато ги извика те веднага се събират около него. (звук) Старецът изпитва голяма радост да храни птиците.

„Много ми е приятно да ги храня. Както човекът изпитва глад, така и те. Чувството на глад го разбираме всички. През това трудно време, ако не ги храня, те ще гладуват."

Специалното му чувство към гларусите се дължи и на още една причина:

„Любител на животните съм отдавна. В природата е необходим баланс. Човекът не може без животните. Те често ни дават много информация, например когато мравките бягат от дома си и змията преминава пътя, това означава, че ще вали. С птиците е същото. Затова е необходимо да ги защищаваме."

Освен гларусите, в къщата на дядо Сун се хранят над 40 бездомни котки и кучета. Месечната му пенсия отива за храна на гларусите и животните. В началото съпругата му не одобрява, но впоследствие променя мнението си:

„Всеки месец са необходими 500 до 600 юана за храна на птиците. Почти цялата му пенсия отива за животните. Обаче ако той не храни гларусите, няма кой друг."

Старецът в един момент обмисля да се откаже от това си хоби, защото разходите са големи. Обаче брат му го поощрява да продължи.

Сега все повече хора идват да гледат как дядо Сун храни гларусите край морето .

„Ние сами участваме в екипа за защита на гларусите. Всеки ден идваме. Усещаме голяма радост. Това има голямо значение."

Сега край морето не само ще видите стареца, но и много негови помощници. В местния квартал Сун е създал екип от доброволци за грижа към птиците.

„Екипът се състои от над 60 души и се разширява всеки ден. Много от тях не са от жилищния квартал, а например туристи."

Дядо Сун казва за любимите си птици:

„Чувствам ги като собствени деца, никога няма да ги изоставя."