Оризът е основната храна на китайците. Хора в южната част на страната повече ядат ориз, докато тези в северната обичат повече фиде. В Китай има голямо разнообразие на зеленчуци и плодове. Ние обичаме свинско месо, телешко месо, агнешко месо. Соята също е широко застъпена в кухнята ни. Соевият сос е една от основните поправки и се слага почти във всички ястия. Соевото мляко е напитка, която често консумира на закуска. А от соята правим и тофу, известно още като соево сирене, което присъства почти винаги на трапезата ни.

От поколения наред китайците са хранили с традиционни храни. През последните 20 години обаче в хранителната индустрия в Китай се появи нов термин „генномодифицирани храни". През последната година въпросът с генномодифицираните организми е във фокуса на вниманието на обществото. В последно време чувам, че част от соята на пазара се внася от чужбина и е генномодифицирана. В миналото голяма част от соята се произвеждаше в провинция Хейлундзян.

Соевото олио е най-често употребяваното в китайската кухня. Но през последните години в супермаркета се виждат соево олио, произведено от трансгенна соя. Много хора се колебаят дали да го купят, защото се съмняват в безопасността му. За да рекламират техния продукт, търговците обикновено се хвалят, че техните стоки не съдържат генномодифицирани организми.

Докато редица експерти активно подкрепят навлизането на генномодифицираните организми /ГМО/ в хранителната индустрия, в същото време много хора се съмняват в тези храни или ги отхвърлят изцяло. Безопасни ли са ГМХ, или не? Ето мнение на екперт Луо Юнбо, който е от института за хранителни продукти при Китайския аграрен университет: "От теоретична гледна точка, генното манипулиране е начин, по който се развиват нови сортове. С тези технологии може прецизно да се вкарват и пренасят гени в друго растение или животно, за да промени тяхното качество и други фактори. Преди навлизането им на пазара трябва да се извърши сериозна оценка на безопасността. Например токсичността, дали водят до алергични реакции и т.н.. Няма друг хранителен продукт освен ГМХ, който да преминават през толкова сериозна научна проверка, за да бъде пуснат на пазара. От старта на приложението им преди десет години в страната, няма нито един инцидент, свързан с безопасността на ГМХ."

Опасенията на хората са свързани с липсата на официални и авторитетни публикации за ГМХ. В китайското общество се разпространяват слухове за генномодифицирани храни. Някои казват, че те са вредни за здравето. Други, че въпросът с безопасността им е сложен. Наличните данни за това са само теоретични. Дали са вредни за здравето, ще можем да разберем чак след няколко поколения. Ето мнението на г-н Линмин, който е директор на Института по биология при Китайската академия на земеделието: „Понастоящем за ГМО общото мнение на международната общност е това, че трансгенна царевица, соя, рапица, които се отглеждат и използват масово като човешки храни и фуражи на животни са с доказана безопасност. В САЩ, Канада и някои страни масово отглеждат трансгенни култури. В Япония и ЕС не се отглеждат трансгенни култури. Но те масово внасят ГМО за използване в хранителни продукти и фуражи. Няма нужда от експерименти с маймуни за доказване на безопасността им." Въпреки уверенията на експертите, хората не искат да консумират ГМО. Някои казват, че експертите не казват цялата истина, а търсят лични интереси. Генномодифицираните организми са неща, които не са родени от природата, ето защо повечето хора ги отхвърлят. Диана, В България има ли това явление?

В Китай се внася трансгенна соя и царевица. В уебсайта на Министерството на земеделието бяха публикувани издадените от нашата страна сертификати за безопасността на производството и прилагането на трансгенни земеделски култури и ситуацията с тяхното отглеждане. Някои казват, че трансгенните култури влошават околната среда. Базите за трансгенни земеделски култури, е възможно да не могат да бъдат използвани повече за отглеждането на други видове растения. Експерти твърдят, че няма научна основа за това. В една южна китайска провинция има опитна зона за отглеждане на трансгенен ориз, но заради силен обществен протест, до момента не е започнато масово отглеждане на трансгенен ориз. Диана, какво е положението в България?

Трансгенните култури имат и предимства. Генетично модифицираните организми (ГМО) са с изменен генетичен материал, вследствие на пренасяне на определени гени от други организми. За разлика от традиционните методи за размножаване, при които има ограничения за комбиниране на отделни видове, при генното инженерство гените може да се прехвърлят произволно. Целта е да се придадат нови характеристики на генномодифицирания организъм. Той може да бъде микроорганизъм, растение или животно, макар че все още няма генномодифицирани животни, които да се използват за производство на храни.Растенията са най-често използваните организми за генетични изменения. С генна манипулация растенията стават по-устойчиви на вредители и препарати за растителна защита, за да се повишат добивите на земеделски култури.

В Китай има по-строга политика за етикетиране на генномодифицирани продукти. В Китай маркират продуктите, в които се съдържа ГМО. Например, ако даденият хранителен продукт съдържа олио, направено от трансгенна соя, независимо от количеството в него, трябва да се маркира. Обаче етикетирането не означава, че даденият продукт е опасен. Потребителите сами решават дали да консумират ГМО.