„Луоцъ" или „оставка на голо" е нов израз в китайския език и особено популярен сред младите хора в Китай. Тази дума заема първо място в класацията за модерни китайски думи за 2010 г. Днес е един от най-популярните изрази сред младите китайци след думата „брак на голо". „Луозъ" буквално означава, да напуснеш работата си, без да имаш ясен план за бъдещето или без осигурено ново работно място. В днешното китайско общество, много млади хора не са доволни от възнагражденията си, поста или други аспекти на работата. В един момент решават да напуснат работното си място и осъществят мечтите, за които дълго са бленували. „Луоцъ" не е само нова дума в китайския език, това явление се е превърнало в мода или вид начин на живот сред младите.

Натискът, недоволството от заплатата и условията на работа, карат все повече млади хора да избират пътя на „луоцъ", особено онези родени през 80-те и 90-те години. Преди няколко години друга подобна дума луохун – брак на голо, стана особено популярна. Днес изразът „луоцъ" се е превърнал в символ за смелост и решителност сред младите.

За повечето хора, луоцъ е нещо необичайно, но причините не се появяват изведнъж. Подобно на разбития брак, умората, натискът и стресът се наслагват с времето и чашата прелива, когато болест, мъмрене от шефа, недостатъчен сън или спор с колега, довежда до подаването на оставка.

Предпоставки за луоцъ

Първо, липсата на натиск. Луосъ е лукс за хората, които трябва да хранят деца, купуват жилище или кола с кредит. В това отношение, с увеличаването на възрастта и товара, смелостта на хората да предприемат подобно нещо намалява.

Второ, кураж. Този, който е решил да напусне работа, е смел и уверен в способностите и притежава необходимите условия да си позволи подобна стъпка.

Трето, самопознание, да знаеш какво искаш, а какво не искаш. Луоцъ е вид отношение към живота, когато загубиш нещо, получаващ друго. Да се откажеш от нещо, което не искаш и да намериш това, което търсиш и желаеш, т.е. подходящата за теб работа.

Разбира се, по темата винаги ще има различни мнения. Някои хора подкрепят този стил на живот, други са против.

Поддръжници:

Според анкета, повечето от хората, които предприемат тази стъпка, са алфа-жени. Анкета от 2010 г, направена сред осем хиляди души сочи, че под 1% от интервюираните никога не са мислили да напускат работното място, 5% до 6% от тях са напускали или мислят да напускат. Без осигурено ново работно място, е необходима голяма смелост да подадеш оставка. А сред „смелите герои" малцинството са жени. Анкета сред младежите, родени през 80-те години показва, че 20% от тях са готови да напуснат работа, ако не намират удовлетворение в нея. 63% от тях са заявили, че е възможно да напуснат внезапно работа. За младите хора, оставката на голо е лесен избор, обаче за китайците със семеен товар, реалността е друга.

Опозиция

„Когато натискът е голям, понякога си мисля да напусна. Обаче това е само хрумване, необходима е финансова основа. Хората като мене, които не са работили дълго време, нямаме икономическа основа. За нас луоцъ е мечта, която не може да си позволим. Според мен, хората, които разполагат със способности и добра квалификация, могат да си позволят да подадат оставка на голо. Те имат повече възможности за заетост, и като напуснат работа, пътуват няколко месеца. След достатъчна почивка си намират лесно нова." Това е мнение на един служител в компания, което се споделя от повечето китайци. 

Мнения на специалисти

Оставката на голо отчасти се базира на внимателно премислени решения, в други случаи обаче е причинена от импулс, стимулиран от различни противоречия. От професионална гледна точка, луоцъ има две страни: едната е, че може да се отърсиш от настоящия натиск, да релаксираш, което е полезно за здравето и психиката. Лошото е, че след един или няколко месеца, натискът от различни страни се увеличава, като финанси, семейство и несигурност за бъдещето. Един човек, който е свикнал с живота в група, да действа сам откъснат от обществото, ще бъде изолиран. За повечето служители, луоцъ е начин за временно избягване от натиска, в крайна сметка, те се връщат на работа. Според мнения на експерти, когато емоциите са в повече, не трябва да се вземат важни решения преди да бъдат обмислени сериозно. Трябва да очертаеш професионален план и посока, в която искаш да се развиваш. По време на почивката, се подготви психически за следващата работа, с цел избягване на повторението на тези емоции. За хората, които са напуснали работа, най-добре е да се върнат отново в срок от 3 месеца след оставката. Това е златният период. Ако не намериш работа след 3 месеца, ще започне безпокойството. Ако периодът надхвърли шест месеца, вече е достигната психологическата граница на издръжливост, и предстоят много проблеми.

Все повече служители започват да обръщат внимание на психическото здраве и преследването на щастие, а не просто заплата и професионален пост, което е добра тенденция. Обаче ако не се подходи правилно към проблема с луоцъ, ще окаже отрицателно влияние. За хората, които не успяват да се справят с трудностите в работата, луоцъ не е добър избор. Проблемите съществуват всякъде, а разрешаването им е най-добрият избор. Да подадеш оставка е лесно, но не и ако нямаш резервен вариант или осигурена нова работа.

Примери от живота

Г-ца Хуа е служител в една компания и типичен представител на луоцъ. „Заплатата е доста ниска, работата не е интересна. Откъсната съм от външния свят и не виждам бъдеще тук." Това е причината Хуа да подаде оставка. Тя иска да намери предизвикателна работа, дори и да е по-взискателна и изморителна. Обаче за човек като нея, завършил висше образование в провинциален и неизвестен университет, е трудно да намери подходящата работа. Избира да подаде оставка на голо и е решила да остане в столицата и търси нова работа.

За разлика от Хуа, г-н Ли подава оставка поради големия натиск в работата. „Много се изморявам. Със сложните отношения между колегите и високите изисквания на шефа, в живота ми никакво щастие няма. Затова подадох оставка, за да си почина малко и събера сили за новата работа."

Г-н Мин работи вече шест години като мениджър в едно предприятие. „Когато съм изправен пред трудности и голямо напрежение в работата, се замислям да подам оставка и да си почина. Заради натиска от кредитите по жилището и колата обаче, реших да стисна зъби и издържа."

Натискът и умората се превръщат в причина за повечето китайци да напускат внезапно работното място. За тях щастието в работата е по-важно от заплатата. Луоцъ се е превърнал в символ на смелостта да кажеш сбогом на неприятната работа. Лили, на 25 години, се завръща от Юннан. Тя подава оставка и прекарва една весела ваканция в провинцията. „Работих в една компания. Дневните ми задължения бяха изключително тривиални, седейки пред компютъра осем часа. Не намерих удовлетворение в работата и започнах да имам проблеми с очите заради компютъра. Въпреки, че още не си бях намерила нова работа, не исках да продължа с предишната." Тя напуска и се отправя на пътешествие. За един месец в Юннан, се запознава с много хора като нея. Повечето от тях момичета. „Младите, като мен, нямат голям натиск в живота. Не искам да заменям щастието си за една заплата от 2000 юана /500лв/ на месец. Луоцъ е вид освобождение." Тя още не възнамерява да си търси нова работа. За нея здравето е най-ценно.