20131128sh

През последните дни хората в Китай дискутират широко въпроса дали генномодифицираните храни /ГМХ/ са безопасни. Докато редица експерти активно подкрепят навлизането на генномодифицираните организми /ГМО/ в хранителната индустрия, в същото време много хора се съмняват в тези храни или ги отхвърлят изцяло. Опасенията на хората са свързани с липсата на официални и авторитетни публикации за ГМХ.

Ето някои от мненията:

„Чух, че генномодифицираните храни са вредни за здравето."

„Вредите от генномодифицираните храни са немислими."

„Въпросът за безопасността на ГМХ е труден. Сегашните данни са теоретични. Дали са вредни за здравето, ще можем да разберем чак след няколко поколения."

„ГМХ има и в САЩ. Те са безопасни."

Изследването на ГМХ в Китай датира от началото на 90-те години на миналия век. За обикновените хора обаче ГМХ е непозната дума. До момента, въпреки че у нас се отглежда генномодифициран ориз в опитна база, страната не позволява масовото отглеждане и прилагане на трансгенен ориз. Счита се, че една от важните причини за ограничаване на масовото производство на ГМХ са опасенията на обществото за тяхната вреда.

Безопасни ли са ГМХ, или не? Директорът на Института за хранителни продукти при Китайския аграрен университет Луо Юнбо заяви, че има заключения за тяхната безопасност. Той каза:

„От теоретична гледна точка, генното манипулиране е начин, по който се развиват нови сортове. С тези технологии може прецизно да се вкарват и пренасят гени в друго растение или животно, за да промени тяхното качество и други фактори. Преди навлизането им на пазара трябва да се извърши сериозна оценка на безопасността. Например токсичността, дали водят до алергични реакции и т.н.. Няма друг хранителен продукт освен ГМХ, който да преминават през толкова сериозна научна проверка, за да бъде пуснат на пазара. От старта на приложението им преди десет години в страната, няма нито един инцидент, свързан с безопасността на ГМХ."

Немалко експерти както Луо Юнбо подкрепят ГМХ. През юли тази година 61 академици изпратиха писмо до държавните ръководители, в което отправят молба за по-бързото въвеждане в производството на трансгенен ориз. Заедно с това в някои градове в Китай се проведе дейност за експериментално ядене на трансгенен ориз. Обаче журналисти научиха, че масовото популяризирането на ГМХ не е намалило опасенията на хората.

Мнения на граждани:

„След експерименти учените доказаха, че ГМХ са безопасни. Аз вярвам в тях."

„Има много експерти. Някои казват едно, някои казват друго. Трябва да се осланяш на собственото си чувство."

„Най-добре нека експертите сами си ги ядат."

„Понякога експертите казват неща, които не са истина. Имат лични интереси."

В уебсайта на Министерството на земеделието бяха публикувани издадените от нашата страна сертификати за безопасността на производството и прилагането на трансгенни земеделски култури и ситуацията с тяхното отглеждане. Обаче заради сложността на генните технологии хората сякаш се надяват на по-авторитетни публикации или разяснения. Например в последно време учените извършват експерименти, за да докажат безопасността на ГМХ с мишки и прасета. Някои пък се съмняват в достоверността на тези експерименти. Във връзка с това директорът на Института за биология при Китайската академия на земеделието Лин Мин заяви, че всъщност съответното ведомство е извършило проверка съгласно международната система за преценка на безопасността на ГМХ. Лин Мин каза:

„Понастоящем за ГМО общото мнение на международната общност е това, че трансгенна царевица, соя, рапица, които се отглеждат и използват масово като човешки храни и фуражи на животни са с доказана безопасност. В САЩ, Канада и някои страни масово отглеждат трансгенни култури. В Япония и ЕС не се отглеждат трансгенни култури. Но те масово внасят ГМО за използване в хранителни продукти и фуражи. Няма нужда от експерименти с маймуни за доказване на безопасността им."

Лин Мин изтъкна, че предотвратяването на рискове при ГМХ в Китай е научно и ефикасно. Системата на Китай за маркиране на ГМХ е най-строга в света, което гарантира правото на хората да бъдат информирани. Лин Мин каза:

„Има три вида обозначаване на ГМХ. В САЩ и Канада не маркират храните за съдържание на ГМО. Те считат, че тези храни не се различават от традиционните. В ЕС и Япония маркират ГМХ, когато съдържанието на ГМО в дадения продукт заема над 5% или 1%. В Китай маркират продуктите, в които се съдържа ГМО. Например, ако дадения хранителен продукт съдържа олио, направено от трансгенна соя, независимо от количеството в него, трябва да се маркира. Това е заложено в закона."/Петя/