В Китай има около 200 милиона ученици. През 2009 г. Пекинската образователна комисия издаде „съобщение за учебните часове на учениците в училищата за начално и основно образование". В него се определя, че от 15:30 ч. до 16ч. е краят на учебните занятия. Родителите на учениците свършват работа около 17ч.

Какво правят децата след като излязат от училищата? Кои ги наглежда? Това се превръща в голям проблем за китайското общество.

Сега в Китай родителите имат два варианта за наглеждане на децата. Първият и най-добър избор за повечето от тях са баба и дядо. Обаче много възрастни не могат да помогнат с отглеждането на внуците. Следващият избор за родителите са занималните.

Занималните се разделят на три вида: училищни, на организации или от частни лица.

Училищните занимални са най-приветствани от родителите, обаче се оказват не толкова разпространени. Заради различните политики на учебните заведения, все повече училища премахват класовете за занимални, тъй като за тях обикновено са необходими големи разходи. А таксите за тези класове са ниски, което означава, че учителите на практика работят без заплащане.

Вторият вид е занимални на организации. Сега все повече учебни центрове предлагат извънучебни услуги, като те се намират близо до училищата и изпращат учители да посрещнат учениците. Някои от тях предоставят обяд или вечеря и помагат на учениците с домашната работа.

Третият вид е следучилищни занимания, предоставяни от частни лица, в повечето случаи пенсионирани учители. Те обикновено се намират в жилищните райони, наемат апартамент или в собствения си дом се грижат за децата. Поради ограниченото пространство, може да приемат само три до пет ученика, максимум десет.

Както знаем, от гледна точка на психологичното развитие на децата, най-добре е да те се наглеждат от родителите. Обаче повечето от тях не могат да се справят заради натоварената си работа.

Едната страна счита, че никой не иска да моли други хора да гледат децата им, но се налага. Когато децата са още малки, занималните не са подходящи. Децата над 7 години, може да се пращат в занимални.

Другата страна счита, че е по-добре родителите да изпращат и посрещат децата си, защото тяхната роля не може да се замени. Особено за децата, в първи клас, родителите трябва да прекарват повече време с тях, за да им помогнат да изградят добри навици в учението и живота.

Занималните разрешават проблема с грижите за децата след училище. Обаче това не означава премахване на отговорността на родителите. Те трябва да следят внимателно развитието на учениците още от първата година в училище и да намерят повече време за контакт с децата като например да им разказват приказки, да ходят заедно на кино или други семейни дейности, които ще повлияят на духовното им израстване.