В южната част на провинция Гансу, населявана предимно от тибетци, живее едно десетгодишно тибетско момиче на име Меймей. Меймей има една простичка мечта, която и досега остава неосъществена. Когато децата на нейната възраст отиват на училище, тя стои вкъщи и чете любимите си книги. Тъй като страда от вродена сърдечна недостатъчност, Меймей не може да ходи на училище както другите деца. Днес ще научим за нейната история.

Меймей е тихо момиче. Тя изглежда по-слаба отколкото другите момичета на нейната възраст. Когато журналистът се опитва да я заговори, тя се срамува и след малко дори се разплаква. Майката на Меймей разказа:

„Когато Меймей беше на 9 месеца, забелязах, че нещо не беше наред с нея. После я заведохме в околийската болница. След прегледа ни казаха, че страда от сърдечна недостатъчност. Вече на четири години я заведохме в градската поликлиника за изследвания."

Майката на Меймей говори с тъга за болестта на дъщеря си. Оказва се, че детето не е лекувано своевременно след като му е открита болестта. Родителите на Меймей са смятали, че с възрастта то ще я израсне. Когато Меймей е на четири години родителите й я завеждат в градската поликлиника. Лекарят им казал, че отчитайки риска от операцията, местната болница не притежава достатъчно условия за третиране на болестта. Семейството на Меймей си изкарва хляба от продажбата на изработените от бащата сувенири. При подобно финансово състояние, родителите на Меймей не могат да си позволят да я заведат в големите градове за лечение. С всеки изминат ден, здравословното състояние на Меймей се влошава. Заради недостатъчното снабдяване на сърцето с кръв, тя се подува и посинява.

„Преди две години ходеше на училище. След няколко дни каза на баща си, че не иска повече да ходи, защото тоалетната се намира много далеч и тя няма сили да стигне до там."

Меймей напуска училище. Вкъщи тя обича най-много да учи. Когато майка й говори за училище, Меймей изтрива сълзите от лицето си и грабва учебниците. Попитана какво иска да направи когато се излекува, Меймей отговаря, че иска да отиде на училище.

Мечтата на Меймей е проста. Обаче в Западен Китай равнището на болничните заведения е сравнително изостанало и мечтата на Меймей трудно ще се осъществи. За да променят небалансираното развитие между източен и западен Китай, хора от различни обществени кръгове полагат усилия. Неотдавна екип за безплатно лечение, съставен от повече от 300 медици и 200 доброволци пристига в околията, където живее Меймей.

Лекар от Пекин извършва цялостен преглед на Меймей. Той констатира, че тя страда от най-острата форма на сърдечна недостатъчност. Лекарите от Пекинската болница „Фууай", която специализира в сърдечносъдови заболявания, сядат на една маса и обсъждат случая на Меймей. Въпреки големия риск, въпросът дали може да се направи операцията изисква потвърждението на лекарите в болницата и членовете на организационния комитет на мероприятието „Едно сърце ". Обаче майката на Меймей вижда светлина в края на тунела.

„Чух от експерти в медицинския екип, че има надежда да излекуваме Меймей. Много се радвам от тази новина."

Меймей също е радостна, че доброволците са дошли у дома й. Те й подаряват училищна чанта, яке и лекарства.

Виждайки Меймей и други болни хора, лекарката от екипа Уан Сяойен не е оптимистично настроена. Тя разказа за местните медицински условия и липсата на основни медицински познания сред местните хора.

„Някои хора не показват никакви симптоми на определена болест. Но когато проверя кръвното им налягане, откривам, че на много от тях е високо. Много хора не проверяват кръвното си налягане. Има хора, които дори не знаят, че страдат от сърдечна болест. Другият въпрос е диабетът. Заради ограничените условия хората не си правят изследвания на кръвта. Затова не знаят, че са болни от захарна болест. „

Лекарите от екипа опитаха да дадат отговор на въпроса как да се разреши трудното лечение на болни в икономическо изостаналите райони. Лекарят Ян Миндзин от Катедрата по неврология към Пекинската болница „Анджън" смята, че най-спешната задача е да се обучат местни лекари. Местните лекари трябва да бъдат изпратени в големите градове на обучение. По време на настоящата безплатна диагноза някои опитни лекари дадоха консултации на местни колеги. Ян Миндзин смята, че обучението на общопрактикуващи лекари е от актуално значение за медицинските услуги.

„Държавата разпространява системата на общопрактикуващите лекари. Изглежда, че отдалечените райони в Китай наистина се нуждаят от нея. Общите лекари имат достатъчно задълбочени познания за обикновените болести. Те могат да направят първоначална диагноза и ако болестта бъде потвърдена от големите поликлиники, общопрактикуващите лекари могат да започнат лечение."

Някои лекари предлагат да се увеличат основните медицински познания сред хората. Лекарят Ли Юан от медицинския център в пекинския квартал Балиджуан заяви, че ако знанията за предотвратяване на болестта и здравословния начин на живот бъдат преподавани на хората, до известна степен може да се премени сегашната ситуация със здравеопазването в западните райони.

„Трябва да се популяризират медицинските знания сред хората. Нека те да водят здравословен начин на живот. Ако всички хора имат достатъчно основни медицински знания, нивото на здравето на нашата нация ще се повиши."

Министерството на здравеопазването и медицинската система в страната по различни начини засилват подкрепата за дейностите, свързани със здравеопазването в западната част на страната. От една страна се увеличават средствата за медицински услуги в района. От друга страна се изпращат медици и лекарства от източната част в западния район. Провеждат се курсове по обучение на медици. Медиците от западната част са изпращани в източен Китай на специализация и обучение.

Има надежда ситуацията да се подобри чрез усилията на различните страни, така че все повече и повече деца като Меймей да осъществят своята мечта. /Петя/