В Китай има около 700 хиляди села, в които живеят 700 до 800 милиона селяни. Едно от тях, на име Лундзин намиращо се близо да град Ханджоу е по-специално. Известно заради чая Лундзин, чието име носи, то е наречено „първото село на чая в Китай".

Мю Яцин е производител на чай. След реформата и отварянето на вратите към света, тя забогатява чрез производството и продажбата на чай. Бизнесът обаче не потръгва толкова гладко.

„В началото се страхувах, че няма да успея да продам чая. Затова реших да се опитам да привлека клиенти в известния туристически район на града – езерото Сиху. Спирах туристите от Тайван и Хонконг и ги питах дали искат да си купят чай, и ги каних да посетят нашето село."

Висококачественият чай и гостоприемният й характер, карат все повече гости да предпочетат чая на Мю Яцин, която също започва да разбира цената на собствената си чаена плантация.

„Приятели ме посъветваха, как по-добре да продавам стоката. Казаха ми да показвам всички видове чай на туристите и нека те сами да изберат кой вид харесват. Тъй като тогава още нямах телефон, им давах адреса си. Ако им харесва чая, ми пишат писмо, а аз им изпращам продукта по пощата. Така се запознах с много приятели."

Вслушвайки се в съветите на приятелите, Мю Яцин започва да продава различни по качество и количество видове чай, с цел да задоволи търсенето на клиентите.

С икономическото развитие и повишаването на стандарта на живот, туристите малко по малко започват да се увеличават и вкусният чай Лундзин се харесва на все повече клиенти. От чуждестранни дипломати и мениджъри на предприятия до обикновените жители, всички харесват нейния чай. Мю Яцин вече всяка година успява да продаде цялата си продукция.

За да увеличи производството, Мю Яцин и семейството се опитват да разширят площта на плантацията. Те са засадили чай на площ от половин хектар.

В началото на 80-те години на миналия век Китай въвежда система за отдаване на обработваемата земя на селяните, които сами я управляват, произвеждат, разпределят и стопанисват. В село Лундзин, чаят се произвежда и продава от самите семейства, което повишава техния ентусиазъм. Чрез тази система селяните се замогнаха и осъществяват мечтите си. Много обикновени неща, които в миналото са изглеждали недостижими, сега за Мю Яцин са вече реалност.

„В миналото мечтаех да си купя хладилник и газова печка, вече ги имам. След това се сдобих и с климатик. Сега вече имам всичко, за което си мечтаех. Чаят ми се продава добре и клиентите го харесват. Много се радвам."

Всеки м. март и април са пиков сезон за село Лундзин, през който селяните бързат да оберат чая, за да има за клиентите, които идват да си купят. През м. май, когато чаят е почти разпродаден, идва времето за почивка на Мю Яцин.

„Вече съм обиколила няколко места, била съм в Тайланд, стария град Пиняо и провинция Анхуей."

Парите спечелени от чая, Мю Яцин инвестира при приятели. Сега годишните доходи на семейството възлизат на 800 до 900 хиляди юана ( около 200 до 250 хиляди лева). През 80-те години на миналия век, годишните й доходи са малко над 10 хиляди юана (около 2500 лева). През 1999 г. тя си купува и първата кола за 250 хиляди юана (около 60 хиляди лева), сега у дома й има три автомобила.

Чаят на село Лундзин е известен и има дълга история. През 1762 г. императорът на династия Цин Циенлун посетил южен Китай и дал висока оценка на чая. Той определил 18 чаени храста за императорски. Днес те вече са се превърнали в туристическа забележителност.

Хубавите природни условия и богатата чайна култура привличат любителите на чай и туристите. През последните години освен продажбата на чай, в селото се появиха и много семейни къщи, предлагащи храна и подслон за посетителите. В дома на Мяо Яцин има двуетажен ресторант. За разлика от останалите къщи, ресторантът на Мяо Яцин прилича на чайна, където се събират приятелите й и клиентите могат да разговарят свободно.

„Всички приятели могат да пият безплатно чай при нас, което е идеята на нашето семейство. Не вземам пари от приятелите, това е основния ми принцип. Така намирам и все повече приятели."

За да представи по-ясно и подробно чая на посетителите, Мяо Яцин, която има едва начално образование, още отрано започва да се интересува и чете информация за чая.

„Купих много книги за чая Лундзин и легендите за езеро Сиху. Преди това не знаех почти нищо за чая. Сега могат да разкажа кой вид чай е по-добър и защо е по-добър."

Днес 50 и нещо годишната Мяо Яцин се подготвя да получи квалификация за майстор на чай. Тя полага големи усилия за тази цел.

„Вече съм на възраст. Другите хора ми казват, че не е необходимо да уча. Обаче това е мечтата ми. Искам да знам повече. Мога да говоря повече за чая, защото се занимавам с неговото производство вече трийсет години. Обаче най-трудното нещо за мен е писането на дипломна работа, затова се надявам на подкрепата на преподавателите. След като получа квалификацията, ще пратя и дъщеря ми да учи."

Дъщерята на Мяо Яцин е на 30 години и завършва магистърска степен в специалност финанси и търговия във Великобритания. След като се завръща в родината и с подкрепата на Мяо Яцин, тя остава в селото и помага на майка си в бизнеса.

„Дъщерята ми иска да търси работа навън. Аз не й разрешавам и искам да наследи чаения бизнес. Ако не е тя, кой ще управлява търговията след като остарея? Чаят Лундзин е известен в света, тя трябва да поеме задачата на семейството да разпространява чаената култура."

Всъщност Мяо Яцин има свой план за бъдещето на дъщеря си.

„Казах на дъщеря ми, че след като учи пет, шест години технологията и знанията за чая, може да свърже тези познания с наученото в чужбина, външната търговия и финансите. С тях тя може да рекламира чая Лундзин по света и да търгува с него в чужбина."