На 31-ти май в една детска градина в жилищен квартал в западен Пекин децата с радост пеят и танцуват. Основателят на детската градина Куей Лисюе казва, че това не е официална държавна детска градина. През тази година тя с нейната детска градина е успяла да премине първоначалните затруднения.

Тази година учителката Куей, завършила предучилищна педагогика в професионално училище, навършва 24 години. Въпреки това има богат опит и отдавна си мечтае да има своя детска градина.

„Мечтаех да отворя детска градина на три етажа в жилищния квартал. В нея да има 12 групи. Поради различни причини до момента мечтата ми не се е осъществила напълно. Надявам се един ден да имам по-голяма детска градина."

В продължение на 6 години след дипломирането си, Куей работи в шест различни детски градини. Там тя успява да натрупа богат опит като учителка. След това започва стъпка по стъпка да работи за мечтата си – да създаде собствена детска градина.

„В началото нямах нищо. Тъй като имах съученици и приятели, които работят в детска градина, отидох при тях за съвет. Те ми дадоха насоки за условията и работните правила на бъдещата ми детска градина и ми помогнаха."

През юли 2011 г. малката детска градина започва да работи. В нея се приемат деца от една до три години.

Пътят към целта обаче се оказва трънлив. Учителката Куей си спомня:

„Един ден, когато раздавах рекламни брошури за детската градина, кварталните охранители ме изгониха. Тогава бях много възмутена. Работата беше много трудна."

Тъй като не успява да раздаде брошурите и хората не са знаели за детската градина, през първата година учителката Куей е имала само две деца.

„През първата година имаше само две учителки и две деца. Таксата за моята детска градина е около 1300 юана месечно. Тъй като наемът е много скъп, в края на месеца нямах никаква печалба а обратното, бях на загуба с около 8000 юана. Когато вече си мислех да се откажа от идеята, при мен дойдоха родители, които проявиха интерес към детската градина. Отново събрах смелост да продължа каузата."

Детската градина на Куей среща подкрепа от друга учителка с името Пан. Учителката Пан е възнамерявала да създаде курс за обучение на учителки за детски градини. Но поради различни причини не е успяла да осъществи мечтата си. Един ден попада на реклама в интернет за набиране на учителки за детска градина, публикувана от Куей. Тя успява да привлече вниманието й.

„Бях трогната от нейния разказ. Беше написала, че детската градина е за нея като семейство и че се надява да намери партньор за създаването й. Поисках да видя как е създала такава градина. Останах и до момента й помагам. Въпреки, че е по-малка от мен, тя притежава голяма смелост и е по-способна."

В началото в детската градина работят само две учителки и учат две деца. След година и половина в момента в нея има пет учителки и 20 деца.

В детската градина на учителката Куей са главно деца на около 3 години, които не могат да се хранят сами, ходят до тоалетна или говорят.

Едно от децата на име Ланлан е изпратено в детската градина едва на една година и половина.Днес той е на две години и два месеца. Майката на Ланлан каза на журналиста, че трудно е взела решението да изпрати малкия Ланлан в детската градина или да го изпрати в родния си край при баба и дядо.

„В началото бях много притеснена. Той не можеше още сам да се храни. Учителката там ми каза, че няма значение, тя ще го храни. Относно ходенето до тоалетна, ми обясни, че ще му слагат пелени като вкъщи. Аз смятам, че грижите за децата в тази детска градина са като грижите у дома. Въпреки майката да не е с детето, учителките заместват нейната роля."

Майката на Ланлан избира да не изпрати бебето в родния край при баба и дядо и обяснява така:

„Имах друг избор – да изпратя детето при родителите си. Това наистина бе трудно решение. Ако го бях дала на тях, щях постоянно да си мисля, че не съм добра дъщеря и добра снаха. Родителите ми вече са в напреднала възраст, не би трябвало да се грижат и за моето дете. За тях това е тежка работа. Когато открих тази детска градина, реших, че най-добрият вариант за момента е да го изпратя там."

Според статистически данни днес родителите в Китай имат голяма нужда от детски ясли, които могат да се грижат за деца под 3 години. Понастоящем подобни ясли се срещат рядко. Много млади майки и бащи, които не могат да напуснат работата си и техните родители не могат да им помагат в грижите, срещат големи затруднения. Появата на детска градина като тази на учителката Куей е отговор на техните проблеми.

В детската градина на учителката Куей няма разпределение по групи. Децата са от една до три години. Те са като едно голямо семейство. Учителките там във всеки един момент са заедно с децата. Хранят ги, сменят им пелените и играят с тях.

Куей мечтае нейната детска ясла да се превърне в един дом за децата, в който да намерят топлина и майчина обич.

Храненето на децата е основната работа в детската градина. Учителката Куей каза, че себестойността на един обяд за 20 деца е над 100 юана. Всеки ден рано сутрин те отиват на пазара да купят най-пресните зеленчуци за децата.

„Ние избираме най-добрите хранителни продукти за децата. След което готвачът внимателно я приготвя."

Куей отделя голямо внимание на метода на образование. Тя иска да възпита децата да изградят собствена мисъл и идеи.

„Нека децата проявят инициатива, а не да изпълняват само казаното от учителя. Учителите трябва само да насочват децата спрямо реакцията им."

Това е малка детска градина от типа семейство, в която децата пребивават за кратко време. Но тя е успяла да разреши проблема на много родители. Учителката Куей каза, че много деца остават за кратко в яслата. Всеки път, когато някое от тях си отива, тя се разплаква.

„Аз гледам на децата като на свои. Разбирам техните нужди само от един жест и в погледа им."

„Не мога да кажа, че при нас една учителка се грижи за едно дете, но най-много за три деца. Ние обаче ги обгрижваме с много внимание." /Петя/