В жилищния квартал Минджу в гр. Тиендзин има специален екип от доброволци, чиято средна възраст е 77 години. След пенсионирането си те със своите специални умения доброволно обслужват възрастните хора в квартала. Помагайки на други хора, те обогатяват и своя живот на старини. Ръководителят на екипа се казва Ниу Юпин. Хората я наричат леля Ниу.

Понеделник е денят за обслужване на възрастните от екипа доброволци, начело с леля Ниу. По план мероприятието трябва да започне от 8 часа. Когато журналистът и членовете на екипа пристигат на мястото, леля Ниу е вече там.

„Обикновено пристигам в 7:30. Почиствам стаята, другите помагат с подреждането, носят столове и т.н."

След 8 часа възрастните хора в квартала един след друг пристигат в центъра за услуги и работата на доброволците започва.

Доктор Ли мери кръвното налягане на възрастните хора, дядо Мо предлага подстрижки на онези, които чакат на опашка. Говорейки за леля Ниу и нейния екип от доброволци, старците трудно крият емоциите си:

„Вече съм на възраст. Не мога да вървя дълго време. Затова моля дядо Мо да ме подстриже. Много съм доволен."

„Екипът от доброволци в нашия квартал е много добър. Те ни преглеждат, помагат ни с лечение, подстригват. Леля Ниу не само ни помага сама, но мобилизира всички доброволци да правят същото. Ние сме много трогнати и благодарни."

„Всеки път, когато има мероприятие леля Ниу дори няма време да пие вода. Питам я дали е закусила, тя ми отговаря малко. Питам я дали е пила вода. Тя ми казва, че не пие вода, защото, ако пие, трябва често да ходи до тоалетната по време на мероприятието."

Леля Ниу е 73 годишна пенсионерка. Въпреки че косата й е побеляла, тя е пълна с енергия. По нейна инициатива е създаден екип от доброволци в жилищния квартал „Минджу", който специално обслужва старците в квартала. Относно причината за неговото създаване леля Ниу каза, че това е свързано с една история от преди 18 години.

През 1995 г. 57 годишната Ниу се пенсионира. Изведнъж се оказва, че има много свободно време. Една старица в квартала предизвиква вниманието й.

„Често виждах тази старица в квартала и я заговорих. Тя беше на 81 години и нямаше наследници. Заради възрастта, дори купуването на най-необходимите неща за нея беше трудно. Когато ходех до магазина, пазарувах и за нея."

Двете неусетно стават близки приятелки. След две години се случва следното:

„Купих диня и занесох и на нея. От радост тя се разплака: „Ти си моя дъщеря. Дълги години никой не се е грижил така за мен. Ти яде ли диня? Аз й отговорих, че съм яла. Всъщност динята беше скъпа. Аз като пенсионерка рядко си позволявам да купувам. Тя настояваше аз да ям динята и ми каза: „Ти си моя дъщеря."

И до днес леля Ниу си спомня за тогавашното преживяване. Думата „дъщеря" създава специална връзка със старицата Ян.

„Загубих майка си на 14 години. Изведнъж имах някой, който да ме нарича дъщеря. Аз смятам, че можеш да се сближиш с хората, стига да им дадеш своето сърце, те ще ти отвърнат със същото. Тя се нуждаеше от мен и аз се нуждаех от нея. Ето така се привързах към старите хора."

След 5 години старицата Ян се премества в старчески дом. Леля Ниу всяка седмица я навестява и носи любимата й храна. Тя прекарва със старицата последните дни от живота й. Тяхната история продължава 8 години. След като Ян почива, леля Ниу решава да се посвети на грижата към възрастните хора в квартала. Хрумва й идеята да създаде екип от доброволци.

„Тъй като сме възрастни хора и живеем в този квартал от много години, сме запознати добре с обстоятелствата тук. Познаваме старците, и тези изпаднали в затруднение. Ако има група хора, които да им помагат, тогава може да намалим бремето на техните деца."

Жилищният квартал, в който живее Ниу е стар. В него възрастните хора над 60 годишна възраст са над 2000. Затова съгласно нуждите на възрастните леля Ниу е подбрала пенсионери, които са в добро здраве и притежават умения, за да бъдат доброволци.

„Повечето от възрастните хора са болни. Има един човек, който се казва Лиу Дзайхън. Той е полупарализиран. Има няколко хора в квартала като него. Аз намерих един доктор-пенсионер, който да им помага."

Доктор Ли е на 78 години. Преди пенсионирането си е директор на болница по заразни болести в община Тангу. Доктор Ли се съгласява, когато Ниу го съветва да помага на болните старци в квартала. Той каза:

„Почувствах се ненужен след пенсионирането. От 50-те години работя в медицинския сектор. Реших, че уменията ми ще бъдат полезни отново на хората."

Работата на доброволците не е лесна. Отделно от обслужването на възрастните два пъти седмично в центъра, когато някой се обади спешно на Ниу тя веднага заедно с доброволците пристига в дома им, за да помогнат. Леля Ниу си спомня една случка.

„Имаше една жена на име Сю Хунджен. Един ден тя ми се обади по телефона: Леля Ниу, докторът свободен ли е? Аз я попитах какво има. Тя ми отговори, че чувства болка в сърцето. Аз се обадих на доктор Ли. В този момент той вечеряше, но ми каза, че трябва веднага да отидем при нея, защото няма време за губене."

Тогава в дома на Сю Хунджен е само тя и съпруга й. Децата им живеят отделно. Леля Сю не е добре със здравето, но този път ситуацията се оказва по-сериозна.

„Доктор Ли провери кръвното й и внимателно преслуша сърцето. Той констатира, че сърцето й не бие нормално и ми каза, че е най-добре да я изпратим в болница."

Ниу веднага се обажда на децата на Сю и през нощта я изпращат в болницата. На другия ден й е направена операция на сърцето. Сю постепенно се възстановява и днес понякога излиза навън, за да се разхожда.

Доброволците изпитват радост от помощта към хората. 83-годишният дядо Мо е най-възрастният член в екипа. Той каза на журналиста, че след като е станал доброволец, животът му се променил и е щастлив.

„Мога да прилагам уменията си и да допринасям дори с малка част за обществото, това ми дава радост. Освен това изпитвам удовлетворение, когато разговарям с различни хора."

Вече четири години от създаването си, екипът от доброволци разполага с 58 члена, между които най-младият е на 57 години, а най-възрастният на 83 години. Някои от тях са доктор Ли, който лекува хората, дядо Мо, който подстригва, леля Шъ, която може да прави масаж, дядо Джън, който може да ремонтира домашни електрически уреди и други. Освен това доброволците патрулират из квартала.

Леля Ниу и нейните доброволци обогатяват живота си на старини, като помагат на нуждаещите се. Може би не са предполагали, че така ще се развие живота им. Въпреки това, този начин на живот ги кара да се чувстват добре и ги изпълва с радост. /Петя/