Според най-нови статистически данни, в момента броят на китайските деца в селата, чиито родители работят в големите градове, надхвърля 61 милиона и се наблюдава тенденция за увеличаване.

15-годишният У Мин живее в провинция Съчуан, неговият баща почива след тежко заболяване. За да изплати дълговете и осигури живота му, неговата майка започва работа в града от миналата година. У Мин се грижи не само за себе си, но и за 12-годишното му братче. Те живеят трудно. В Китай децата като У Мин са безброй, техните родители работят по големите градове и не могат да живеят заедно с тях. При преместването на трудещите се от селата в градовете, броят на тези деца се увеличава и проблемите, свързани с тях стават все по-сериозни. Тези родители са подложени и на друг натиск. Ян Джаодзюн работи в Пекин, далече от родния му край Съчуан. Той не се е връщал в дома вече две години. Поради трудното финансово положение, той оставя детето си в село, защото не може да си позволи разходите за училище в Пекин.

От миналата година насам, за да разбере точното положение с децата, без родителски надзор в селата, Китайската асоциация на жените и Китайският народен университет организираха изследване по проблема. Неотдавна бе публикуван и резултата от проучването, според който в цялата страна има над 61 милиона деца, изоставени от родителите си по родните села, което е 37.7% от общия брой деца в селата и 21.88% от цялата страна. Прогнозира се, че през следващите пет години тези деца ще се увеличат с около 2.42 милиона. Проблемите, свързани с тях оказват голямо отрицателно влияние върху семействата и обществото. Възрастовата структура се променя, като се увеличава броят на децата в предучилищна възраст. Децата, оставените от родителите си, се намират главно в провинциите Съчуан, Хънан, Гуандун и Дзянсу. Повечето от тях живеят с баба и дядо, а 3.37% живеят сами.

През последните години, обществото започна да обръща повече внимание на тези деца. Проблеми като липсата на обич, грижи и образование се смекчават. В същото време обаче се появяват и нови.

Това не е само проблем за семейството, но и за обществото. Съответните организации предложиха правителството да играе водеща роля в разрешаването на въпроса, като създаване на мрежа за предоставяне на грижи, обхващаща училища, жилищни квартали и семейства, засилване изграждането на училища-интернати с учители и детски психолози, надзираващи живота на децата и т.н.