Село Давейгън, провинция Юнан се населява предимно от хора от националността Хуей. Там живее семейство Ян, което от поколения се занимава с изработката на сребърни изделия. Сътворените от тях сребърни аксесоари и бижута са известни още от времето на династия Цин. Технологиите на изработка са усъвършенствани от семейството поколения наред.

Влизайки в дома на семейство Ян, виждаме възрастни и млади седнали в двора с чук и клещи в ръка как усърдно обработват сребърни изделия.

77-годишният Ян Дзъмин е най-възрастният член в семейството. Въпреки, че вече се налага да работи с помощта на очила, той нито за миг не изостава от по-младите работници в семейството. Той каза на журналиста, че този занаят е бил наследен от прадедите на семейството и продължава вече 100 години.

„От поколения нашето семейство се занимава с изработката на сребърни изделия. Уменията ни са наследени от нашите прародители. В момента всички членове на семейството се занимават с обработване на сребро. Вкъщи имаме работилница. В сравнение с други, които обработват сребро, ние сме по-сръчни и внимателни."

Ян Дзъмин каза на журналиста, че следват принципа, тайните на занаята да се предават на синове, а не на дъщери. Въпреки че дъщерите и внучките могат също да коват сребро, но не владеят тънкостите на семейния занаят. Само синовете, внуците и снахите от същия дом овладяват уменията. Снахата на втория внук Ми Тин влиза в дома на семейство Ян преди три години. Още тогава тя започва да учи как да обработва сребърни изделия. Тя каза на журналиста:

„След като съм вече част от семейството, видях как те обработват сребро. Аз се присъединих и обикнах този занаят. Има много да уча. Много се радвам, когато направя нещо. Не е много, но трябва да бъда внимателна."

От младото поколение големият внук на Ян Дзъмин Ян Синиен е майстор на среброто. Въпреки че е на повече от 30 години, вече 20 години се занимава с изработването на сребърни изделия. Той каза на журналиста, че обича занаята, защото при обработката на сребро може да включи въображението си. Той каза:

„Колкото повече работя, толкова повече обичам занаята. Използвам свои идеи при изработката. Много се радвам, когато видя, че направения от мен аксесоар се харесва на клиентите."

Младата Ми Тин знае много от тънкостите на занаята. Тя каза на журналиста:

„Ние правим неща според търсенето на пазара. Цветовете и дизайнът на сребърните аксесоари се променят. Те са по-хубави отколкото преди."

Синът на Ян Дзъмин Ян Дзясиен заяви, че местните хора от националността И са техни основни клиенти. Тук хората от националност Хуей изработват сребърни изделия, а тези от националност Й ги купуват и носят. Едно време, семейство Ян е трябвало да носи и продава сребърните изделия в селото, където живеели хора от етнос Й. Понастоящем обаче каналите за продажба на сребро са повече. Ян Дзясиен каза на журналиста:

„Днес ние не се страхуваме, че няма да продадем. Търсенето е по-голямо от предлагането. Имаме постоянни клиенти, които ни се обаждат по телефона за поръчка. Старите клиенти запознават новите с нашите продукти. И те идват при нас и купуват сребро."

Разговаряйки с Ян Дзясиен, журналистът забелязва няколко момичета от националността И, дошли да си купят сребърни аксесоари. Момиче на име Дзи Дзясиен каза:

„Те ще бъдат моята зестра, когато се омъжа. Сребърните аксесоари, с които се окичваме на сватбата или като ходим на гости, са купени оттук. Затова всяка година идвам при семейство Ян, да си купя сребро."

Ян Дзясиен каза на журналиста, че според тежестта на материала и сложността на обработката, цените на сребърните бижута варират от няколко стотин до 10 хиляди юана. Понастоящем годишният оборот на неговото семейство продажба на сребърни изделия в достигнал 1 милион юана.

Говорейки за сегашния си живот, и младите и възрастните в семейство Ян са доволни. Дядо Ян каза, че е доволен, че между тримата му внуци, двама вече са тръгнали на училище. Освен, че се учат добре, в свободното време помагат в семейния бизнес. Той се надява неговите внуци да наследят занаята. Той каза:

„Понастоящем животът ни е добър. И синовете и внуците ми са щастливи. Имат всичко от което се нуждаят, и уменията наследени от поколението. Надявам се тайните на семейния занаят да се запазят и развиват и в бъдеще."