В Пекин има около 67 хиляди незрящи хора, и само 10 кучета-водачи. Дори с кучета водачи обаче, слепите хора са изправени пред бариери и трудности в обществените места. В повечето места им се забранява да влизат с повода, че „не се допускат домашни любимци". Например семейство Хуан Джън с техните кучета-водачи един ден се оказва в безизходица, тъй като им е отказан достъп до таксита, автобуси и метро. Пред същия въпрос е изправена и Пин Яли, която всеки ден, когато излиза навън, трябва да носи със себе си документи за социално слаб, лична карта, за имунизация и обучение на кучето. През 2008 г. Пин Яли с кучето си запали огъня на Параолимпийските игри в Пекин. В периода на Олимпиадата, пекинското кметство изработи „Правилник за управление на кучетата-водачи по време на Олимпийските и Параолимпийски игри". В него се определя, че кучетата-водачи могат да се движат във всички стадиони и обществени места. Обаче валидността на правилника изтече на 20 септември 2008 г. Сега на Пин Яли се налага да ползва автобус. Оказва се обаче, че според правилника за използване на обществени превозни средства, кучетата-водачи не се допускат в автобусите.

Кучета-водачите не са просто домашни любимци, а „очи" за слепите хора. Породи като голдън ретривър и лабрадор се обучават специално в продължение на дълъг период от време, като също трябва да си паснат с незрящите хора, които ще придружават и отговарят на техните нужди. След обучението, тези две породи, превърнати в кучета-водачи могат да защитят и помогнат добре на слепите хора. С тяхната помощ, все повече незрящи имат смелост и желание да се разхождат навън, да слушат, да докоснат и да усетят външния свят. Животът им се променя изцяло с помощта на кучетата.

В САЩ законът гласи: Освен религиозните организации, никое търговско предприятие, правителствени органи и други обществени места не могат да откажат достъпа на кучета-водачи. Те могат да ползват обществения транспорт заедно със своите собственици.

В Канада: Кучета-водачите могат да влизат във всички публични места.

В Япония: Не само публични организации, но и магазини, супермаркети, хотели и други обществени заведения не могат да се отказват достъп на кучетата-водачи.

Южна Корея: Никой не може да спира кучета-водачи в публични места, в противен случай ще бъде глобен с минимум 2 милиона уона.

След изработването на „Наредбата за изграждане на среда без бариери", слепите хора вече разполагат със законова защита при придвижването с кучета-водачи. Обаче само правилата не са достатъчни. Цялото общество трябва да обърне внимание на проблема и различните среди да предоставят подходяща атмосфера и условия за разходка на слепите хора с техните кучета-водачи. Казват, че разстоянието между кучетата-водачи и обществените места е всъщност разстоянието между обществото и социално слабите. Вярваме, че разстоянието ще продължи да се скъсява в бъдеще.