П: Здравей, Диана

Д: Здравей, Петя

П: През последните дни майка ми имаше повод да се зарадва, защото пенсията й за пореден път се увеличи. Този път с 800 юана.

Д: 800 юана това е колко?

П: Това е около 120 щатски долара. С увеличението майка ми вече получава пенсия над 5000 юана месечно. Това е близо до средната заплата на един държавен служител.

Д: Какво е работила майка ти преди пенсионирането?

П: И майка ми и баща ми бяха учители. Двамата получават еднакви пенсии. В Пекин автобусите и парковете за хората над 60 годишна възраст са безплатни. Те разполагат и с медицинско осигуряване. Затова може да се каже животът на пенсионерите както майка и баща ми е сравнително спокоен и добър.

Д: Има ли разлика между пенсиите за различните професии в Китай?

П: Това е добър въпрос. Новата система за социално осигуряване покрива цялата страна. Но висококвалифицираните кадри получават по-големи пенсии от обикновения работник. Например майка ми беше старша преподавателка. Тази година пенсията й се увеличи с 800 юана. Леля ми, която работеше като продавачка сега получава с 230 юана. Има политика, която гласи че наред с покачването на цените пенсиите също трябва да се регулират. Скоро прочетох една новина, че на тазгодишната сесия на 12-тото ОСНП премиерът Уън Дзябао е предложил повишаване на пенсиите на работниците от предприятията с 10%.

Д: И аз прочетох в доклада на премиера Уън Дзябао, че подобряването на живота на хората е приоритет в работата на новото китайско ръководство. Регулирането на пенсиите е част от изпълнението на тази политика. А каква е пенсията на тези, които работят в частни фирми?

П: Фирмите трябва да внасят за своите работници вноска за пенсионно осигуряване. Когато натрупат достатъчно вноски и години, те също получават пенсии. Диана, какво е положението в България?

Д: Съществуващата пенсионна система в България е резултат на започналата през 1998 година реформа в българското пенсионно осигуряване.

Сега действащият модел на осигуряване разчита на т. нар. три основни стълба – основно задължително, допълнително задължително и допълнително доброволно. Първият стълб основното задължително социално осигуряване обхваща всички работещи и самоосигуряващи се. Вноските по него се правят в Националния осигурителен институт /НОИ/ . Допълнителното задължително осигуряване се отнася само за родените след 1959 г. Вноските се правят в частни пенсионни фондове. За доброволното, и най-смисленото между другото, няма нужда да обяснявам, че който иска се осигурява който не иска не се осигурява. На следващо място единствено първите два стълба функционират в момента. Разбира се, частните фирми са също задължени да осигуряват служителите си.

П: В Китай съгласно закона мъжете се пенсионират на 60 години, а жените на 55 години. Някои хора, ако все още са работоспособни, продължават да работят. Някои пък не работят, а се отдават на своето хоби. Например баща ми обича да рисува картини. В началото след пенсионирането си, посещаваше курс по рисуване. Майка ми работеше определено време и в момента не работи. Много пенсионери се грижат за внуците и внучките. Жените в Китай след раждането имат право на 7 месеца отпуск по майчинство. Задачата по отглеждането на детето често се прехвърля на бабата и дядото.

Д: Това сигурно е трудна задача.

П: В Китай отглеждането на дете е голям проблем, тъй като младите съпрузи трябва да работят. В селските райони много млади съпрузи, оставят детето в селото и отиват да работят по градовете. Детето остава на грижите на баба и дядо. При това положение, възникват въпроси с образованието на детето и отношенията между него и родителите. Децата се чувстват по-близки с баба и дядо. Диана, каква е ситуацията в България?

Д: В България нещата стоят по различен начин. Вярно е, че когато родителите работят, децата остават на грижите на баба и дядо. Но като цяло, родителите са тези, които полагат основни грижи за децата. В моята страна, този въпрос с мигрирането и търсенето на работа в други градове почти не съществува. Ако родителите решат да търсят по-добра работа, обикновено преместват цялото си семейство на новото място.

П: Когато и внуците им пораснат, възрастните хора остават самотни. Въпреки, че цял живот са работили, грижили са собствените си деца и внуци, в края често остават сами. Това е често срещан проблем сред възрастните хора в Китай. За разлика в миналото, членовете на цялото семейство са живеели заедно. Днес родителите и децата им живеят поотделно. Има и много семейства, при които децата живеят в други провинции или в чужбина. В миналото семействата са имали много деца, днес обаче има ограничение за едно дете в семейство. Затова възниква въпросът с грижите за старците.

Д: Подобен въпрос има и в България. Както в Китай така и в моята страна през последните години населението застарява с бързи темпове. Застаряването на населението поражда сериозни социално-икономически последици. Затова политиките за дългосрочна грижа за възрастните в следващите години са на дневен ред. Сега публичните грижи се разделят на две. Едните са социални услуги, които подпомагат възрастните да водят самостоятелен начин на живот в домовете си. Сред тях са така наречените дневни центрове. В тях те се срещат с връстници, получават здравна помощ и др. За целта заплащат определена такса. Все още голям брой възрастни българи получават нужните грижи и помощ в семействата си, като могат да ползват различни социални услуги. Такава услуга е домашният социален патронаж за възрастни хора над 65-годишна възраст. Чрез тази социална услуга всеки ден се доставя храна, полагат се медицински грижи, поддържа се хигиената в дома им. Другият вид грижа за възрастните се извършва чрез настаняването им в специализирани заведения – домове за стари хора. ...

П: Аз четох едни данни, че в момента в Китай старците, които живеят сами са около 100 милиона. От 2000 до 2010-та година броят на старците, които живеят сами в градовете се е увеличил с 10%. Грижите за старите и самотни хора, е един от наболелите въпроси в обществото.

Д: Аз знам, че в по традиция Китай старите хора се уважават и са на висока почит. Нали в Китай има поговорка: Отглеждам сина си, за да осигуря старините си.

П: Традиционните схващания и начин на живот не могат да разрешат сегашния въпрос, тъй като структурата на семейството се променя. Много семейства имат само по едно дете. Има и такива без деца. Старите хора имат нужда не само от материален живот, но и от духовен, от обич и сигурност. Диана, в България заедно ли живеят възрастните хора с децата им или разделно живеят?

Д: В България семействата обикновено живеят заедно, разбира се има и такива, които се отделят. Нормално е децата един ден да напуснат дома и създадат собствено семейство. Но с напредването на възрастта на родителите, по традиция вече порасналите деца прибират в своя дом родителите си, за да се грижат отблизо за тях.

П: За разлика със западните страни, в Китай възрастните хора имат по-висока психическа нужда от децата им. Затова възрастните, които живеят се чувстват по-самотни и разочаровани. В края на миналата година бе приет нов Закон за гарантиране на правата и интересите на възрастните хора. В него се определя, че членовете на семейството, които живеят отделно от възрастните хора, се задължават да ги посещават.

Д: Аз мисля, че младите хора не посещават често техните родители не, защото не искат, а защото обикновено са много заети или нямат възможност. Например аз сега работя в Китай и се прибирам в България обикновено един път в годината.

П: Да, съгласна съм. Затова грижите за старите хора се нуждаят от помощта на обществените органи. Животът на възрастните хора не е скучен. Много от тях участват в обществени дейности като хор, различни курсове, танцуват или спортуват, за да укрепват здравето. През последните години бяха създадени и различни органи за грижа към старите хора. В миналото старческите домове не бяха особено популярни, днес обаче много възрастните хора избират да отидат там, защото не искат да бъдат в тежест на децата си.

Д: Съзнанието и схващанията на хората се променят, това е нормално.

П: Да, наред с общественото развитие, и хората се променят. В миналото за щастлив живот се приемаше, хора от четири поколения от семейството да живеят заедно. А понастоящем това явление рядко се вижда. Аз съм ходила в старчески дом в едно село в провинция Хъбей. Там 82-годишната баба У ми каза, че младите хора в селото ходят на работа в далечните градове. В селото са останали само старци, които сами живеят вкъщи. Овдовелите старци са самотни и затова живеят в този дом. Те си помагат един на друг в живота. Децата им могат да работят спокойно без да се притесняват за тях. И старците се радват и живеят добре.

Д: Може би този модел на грижи към възрастните хора е в съответствие с реалността в селото.

П: Има различни начини за грижа към старите хора. В жилищните квартали има органи за предоставяне на услуги за възрастните. Много млади хора, които са заети и нямат време да се грижат за родителите си наемат гледачка. Всички тези варианти са насочени към гарантирането на един щастлив живот за старите хора.

Д: Така е, наше задължение е да осигурим един щастлив живот за нашите родители и върнем грижите, които те са ни дали.

П: Вече повече от 30 години в Китай се провежда политика за планова раждаемост. Броят на населението намалява. Но възникна и въпрос за остаряването на нацията. Този въпрос ще стане все по-сериозен след години. Осигуряването на живота на възрастните и отглеждането на старите хора с помощта на обществото са въпроси, които трябва да бъдат разрешени чрез различните обществени сили. Спомних си думите на древния китайски философ Лаодзъ „Ако малките има на кой да разчитат, старите ще имат някой, който да се грижи за тях, това общество тогава ще е в хармония.

Д: Много точно казано.

П: Днешният разговор е до тук. Каним слушателите да участват в нашия дебат. Дочуване и до нови срещи.