За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Истории от китайската провинция Хунан
2013-01-03 18:16:34 cri

Тук е Радио Китай, здравейте, скъпи приятели! Добре дошли в първата програма за 2013 г. на рубриката „Социален живот" с мен Калоян. В днешното предаване, ще ви представя три истории от „Нещата от живота", „Гореща тема" и „Обмен с чужбина". Първата история е за една специална мисия в китайската провинция Хунан, свързана с помагане на изгубени деца да се завърнат вкъщи. Втората също е от провинция Хунан: правителството субсидира над 160 хиляди бедни деца за предучилищно образование. Третата е една интересна история между непалски търговец в Тибет и неговата дървена кутия. Сега, приятели, готови ли сте? Нека да започнем с първата история за днес.

Сяо Цинг е на 12 години. Той е от централната провинция Хунан, и до скоро бе едно скитащото се момче, което не може да намери пътя към дома. Обикновено, Сяо Цинг често обича да пее една песен „Татко и мама се връщат при мен". От това може да разберем колко много той иска да се завърне вкъщи. За щастие с помощта на център за спасявания в град Чанша, радио и телевизионна станция в провинцията, най-накрая, Сяо Цинг се прибира у дома и се събира с родителите си. За да помогне на повече деца като Сяо Цинг, в края на 2011г., правителството на провинцията започва специална операция „Помощ за скитащите деца". До сега, 20 300 деца са успели да намерят пътя към дома благодарения на мисията.

След като чува репортажа за Сяо Цинг от радиото, заместник началникът на Органа за граждански дейности в провинцията Ян Минбуо каза:

„Чух по радиото историята на Сяо Цинг и много се развълнувах. Тук искам да благодаря на журналистите от радиото, както и на отзовалите се хора от обществото. Отговорност на нашето правителство е да помага на изгубилите се деца. Но без подкрепата на тези добри хора, ние не бихме се справили толкова добре. Искам да пожелая на Сяо Цин да бъде жив и здрав!"

Колегата на Ян Хуан Дзиншън разясни пред нашите журналисти, че преди правителството се е грижело единствено за прибирането на децата по домовете, но сега, провинцията обръща по-голямо внимание на това и ще следи живота на децата след завръщането в дома. Той каза,

„Използват се различни методи като медицинска застраховка, субсидиране, благотворителност, ние помагаме на бедните деца и семействата да купят дрехи, учат в училище. По този начин ще намалим случаите на скитащи се деца."

Уважаеми слушатели, подобно на Коледа и Нова година на запад, в Китай, хората обичат да празнуват традиционните празници заедно със семейството си. Да разговарят, да се наслаждават на вкусни храни и да пият хубав алкохол. Всяка зима в страната, китайците празнуват най-важния празник в страната „Пролетния празник", който ще дойде след един месец. В провинция Хунан, все повече скитащи деца се завръщат при родителите си, те са щастливи, че могат да празнуват празника заедно с тях. Така, нека да им пожелаем все по-хубав и щастлив живот.

Според публикуваните данни от ЮНЕСКО през 2007 г., над 75% от децата под 6 години в 3/4 от страните по света посещават детска градина. Процентът за Китай е само 40.75%, което е малко по-високо от средното ниво за света. Нивото на образование в една страна може да повлияе на цялостния характер на една нация. В Китай, от древността насам хората обръщат голямо внимание на началното образование на децата. Затова, в отговор на посочения процент, китайското образователно министерство дефинира ясно плана за детското образование. Но за образованието са нужни средства, които за обикновените китайски семейства не са големи, но за бедните са определено трудност. В момента в Китай има общо над 100 милиона деца под 6 години. Предучилищното образование на децата не е лесно за семействата, които живеят в планинските райони или други слаборазвити места. Провинция Хунан се намира в планински район. Поради различни причини, например лошия трафик, тази провинция не е толкова богата като Източен Китай. Затова не всички деца под 6 години може да получат образование. За разрешаването на този въпрос, наскоро правителството на Хунан въведе специална нова политика за предучилищно образование и стартира система за отпускане на субсидии. В новата политика се дефинира рамката на субсидиите, включително провинциалните детски градини, както и частните градини, одобрени от правителството. Сираците, децата с увреждания или на безработни родители, са приоритетни целеви групи. Субсидията е в размер на 1000 юна (250 лева) на човек годишно.

Относно конкретното реализиране на новите мерки, официално лице от Образователния орган на провинцията Лиу Таочу каза,

„След публикуването на плана, детските градини ще свикат среща на родителите. Тогава, тези семейства могат да подадат молба, която ние ще оценим. Ако не открием проблеми, след около един месец, тази субсидия ще достигне до родителите и децата. "

Сега децата в детските градини на провинцията са над 1,63 милиона. Според плана, получаващите субсидии ще заемат 10% от общия брой, тоест над 160 хиляди деца ще се облагодетелстват от помощите на правителството и продължат образованието си.

Това е една обикновена непалска кутия. Но за нейния собственик-Дибу и неговото семейство, тя е свидетел на приятелството и обмена между Китай и Непал.

49-годишният Дибу е непалски търговец. Той говори много добре тибетски език. Всеки ден той седи на дървената кутия и се пазари с клиентите, това е ежедневието на Дибу. През последните приблизително 50 години, Дибу и баща му се занимават с бизнес в Китай, и в компанията на дървената кутия създават тесни контакти между двете страни. Пред нашите журналисти, Дибу показа кутията.

В началото, дървената кутия служи като „каса за пари" на бащата на Дибу. Тя е един символичен старт на търговския обмен между семейството му и Китай.

„Тези две дупки са направени от баща ми преди. Така, няма нужда да отварям кутията и може да пускам в нея монетите през дупките. Тя е много стара и много скъпа за мен. Използваме я непрекъснато. Преди мен, е служила на баща ми. Той я донася от Непал и после я остава в Китай до сега."

Окръгът Пулан, където Дибу живее, се намира в южната част на община Али в автономния район Тибет. Около Пулан са Непал и Индия. Търговията между Китай, Индия и Непал се развива вече от 500 години насам. Сега в Пулан има интернационален пазар, в който се продават специфични продукти от тези две страни. През лятото непалските търговци носят френски парфюми и индийски подправки в Китай. А преди зимата вземат стоки купени в Китай, които продават в Непал.

„Баща ми е работил тук много години, преди 30 години си замина от този свят. Вместо него, големият ми брат прави бизнес тук. Сега дойде моят ред. През 1985 г., за пръв път стъпих в Пулан."

Къщата на Дибу се намира в едно непалско село. Оттам до Пулан трябва да премине през най-високата планина в света Хамалаите. Пътищата са труднопроходими. Някои места са покрити със сняг през цялата година. Оттук рядко минават хора. Преди за изминаването на този участък от пътя са необходими пет дена. Днес с развитието на пътната мрежа в Тибет, само за два дена може да се стигне от родния край на Дибу до Пулан.

Той изтъкна, че обича много Пулан, защото времето е хубаво и бизнесът върви добре. Освен това, за насърчаване на местната търговия, китайското правителство въведе редица преференциални мерки. Например, наемът на магазина на Дибу е само 100 юана (25 лева) месечно. Той няма нужда да плаща данък. Прехраната му е осигурена.

„Условията ни на живот тук са много добри. Имаме спалня, кухня и тоалетна. Около 5, 6 стаи. Всеки ден, ядем китайска кухня или непалска. Имам специален готвач. За приготвянето на непалска храна, можем да купим поправките в Пулан, включително ориз, сол, масло и зеленчуци. Някои от тях не може да се купят преди, но сега може."

Дибу ни показва снимки от мобилния си телефон на съпругата и децата му. Той има две дъщери и един син. Едно щастливо семейство. Мислейки за бъдещето, лицето му грейва:

„Сега Китай и Непал поддържат много добро приятелство. Надявам се бизнесът ми също да върви все по-добре. След като синът ми завърши училище, ще го науча на китайски език и го изпратя в Шанхай да продължи образованието си. В бъдеще, се надявам да наследи занаята."

Магазинът на Дибу се посещава непрекъснато от купувачи и гости. С усмивка на лице, гледайки кутията той каза,

„Сега аз я използвам и в бъдеще мисля да я запазя. Ще я оставя на сина ми, той да продължи да я използва. Други неща могат и да се променят, но това не!" Калоян-Д

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China