Борба до край
„Животът ми висеше на косъм. Въпреки това, считам че взех правилното решение, и отново бих го повторил." – казва селянинът Джоу Ингуей.
„Помощ, помощ!" в 4ч. сутринта на 28 юни в една строителна площадка в гр. Сиеннин, провинция Хубей се чуват викове за помощ. Джоу Ингуей усеща, че някой е в беда и изтичва навън. Вижда, че един мъж заплашва съседката си с нож. Джоу веднага се притичва на помощ и влиза в схватка с извършителя, който обаче го промушва с 30-сентиметров нож. Последвалата го съпруга вижда, че от тялото на мъжа й блика кръв. „ Не го преследвай, да отидем бързо в болницата!" увещава го тя. Обаче Джоу не спира и тича след престъпника. В края го хваща с помощта на други хора. Раненият Джоу е изпратен в болницата. Лекарят казва, че ако е дошъл в болницата 10 минути по-късно, със сигурност е щял да умре. „Не мислих за нищо друго, освен да хвана престъпника." – казва Джоу с усмивка. Гражданите го наричат „най-смелия селянин-работник". Той има и едно момиче на 6 години. Жена му казва, че ще разкаже на дъщеря си историята, за да може тя да се гордее със своя баща.
Герой по неволя
Един ден през м. август, Сай Ся отива да пере дрехи заедно с децата си на езерото. Изведнъж тя и момиченцето й падат във водата. Пастирът Пи Дзуцян, който си почива на брега веднага скача във водата чувайки виковете за помощ и спасява детето. В този момент, синът на Сай Ся също пада във водата. Пи отново скача във водата и спасява момченцето. Трагичното в случая е, че самият той от умора не успява да се изтегли на брега и вечерта тялото му е открито по долното течение на езерото.
Пи Дзуцян е на 23 години и семейството му е 8 членно. Бебето му е само на 6 месеца. Баба и дядо му са над 80 годишни. Доходите на цялото домакинство идват от него и баща му. Пи често помага на другите, затова близките му не са изненадани от неговото действие, обаче по-късно научават, че той е починал при спасяването на децата. Въпреки мъката на семейството, те одобряват действията му. Историята на Пи се прочува в целия град. Хората го наричат „героя-пастир".
Казват, че днес моралът и ценностите сред хората се влошават. Обаче непрекъснатите случаи за които чуваме, в които хора си помагат взаимно в беда, ни кара да вярваме, че добрите хора са повече. Тези истории трябва да вдъхновят обществото да извършва повече добри дела.
През 2009 г. двамата селяни работници Йъ Джицин и Йъ Йонхуа намират крадец, който обира пътници. Те го спират, обаче единият от тях е убит, а другият – ранен.
През 2010 г. трима юноши давещи се в морето, са спасени от селяните Сай Минфей и Сай Дули, които в началото дори не споделят имената си.
През 2012 г. 21-годишният Ли Чао открива крадеца в автобус и загива при схватката с него.
Те са обикновени хора, с необикновени подвизи. Техните истории развълнуваха обществото и вдъхновиха все повече хора да се включат в действията за помощ. Те помагат на обществото, сега обществото им се отплаща. Днес всеки град е започнал да регистрира тези герои, с цел да им помогне да устроят живота си. Кметството създава и система за субсидии, медицинска помощ, заетост, обучение и др.
Хората не бива да се презират, независимо от действията им. Всеки от нас трябва да помага на другите, изпаднали в нужда. Трябва да помним всички онези, които в даден момент от живота си са ни помогнали и им отвърнем със същото. Трябва да се поучим от тях, да действаме смело, правдиво и от добро сърце. Надявам се, че техните истории са ви развълнували и трогнали. Както се пее в една китайска песен: само ако всеки един от нас дари обич, целият свят ще се превърне в прекрасна пролет.
