Ли Цян е влюбен в китарата от седми клас. Понеже семейството му е бедно, родителите могат единствено да вземат на заем пари, за да му купят така желаната китара. Точно този инструмент дава началото на музикалния път на Ли Цян. През 2008 г., той взема изпита в педагогическия университет Централен Китай с отлични резултати. Там учи специалността изпълнителско изкуство.

„Ли Цян не само има един добър глас, но учи много трудолюбиво. Той е единственият тенор в нашия курс.", казва преподавателят на курса Чен Джъ. Музикалният талант и постоянството на Ли Цян впечатляват професор Джан Дзиефу- известна певица в Китай. Тя е строга при избора си на студенти, които да подготви. Ли Цян е единственият й студент от курса. Под ръководството на професора, Ли напредва бързо в различни области. Той много пъти участва в конкурси, печелейки редица награди.

В началото обаче, никои не знае, че Ли Цян страда от болестта анкилозиращ спондилит. Усилията на Ли го приближиха към музикалната мечта, но заболяването още не е отминало. Ли Цян пее в стил бел канто, за това се изисква стабилност в краката. След всяко упражнение, болката в краката му се увеличава. Половин година преди завършването на университета, болестта му се влошава неизненадващо. Прекратява учението си и се прибира вкъщи за лечение. Медицинските разходи по операцията са в размер на 100 хиляди юана. Родителите му не разполагат с толкова голяма сума, затова Ли Цян не е хоспитализиран и остави вкъщи да се лекува чрез традиционна китайска медицина. За да облекчи финансовия натиск на родителите си, през лятната ваканция, Ли Цян припечелва пари чрез обучаване на шест ученици. Впоследствие се дипломира с бакалавърска степен.

За щастие, различните обществени среди придават все повече внимание на неговата история, хората даряват пари и материали в подкрепа на музикалната мечта на Ли Цян.

Цао Вей и неговият „Супермаркет на глупака"

Цао Вей и неговият магазин за зърно наречен „Глупакът" е известен в североизточния град Хулудао, провинция Ляонин. През последните 10 години, Цао Вей е дарил ориз, брашно, олио и пари, в размер на над 2 милиона юана. Цао Вей и неговото семейство обаче все още спи на старото си легло, купено от пазар за втора употреба.

Преди 7 години, мъжът на 68-годишната Джай Фънджъ почива и оставя нея и двете й дъщери, страдащи от вродена церебрална парализа. На трите се налага да живеят само с малката пенсия, и всеки ден могат да си позволят едно хранене. „Тогава наистина не исках да живея повече! Но Цао Вей ме намери и каза, че докато той има зърно за ядене, ще има и за нас!", каза Джай Фънджъ.

Цао Вей разясни, „Аз лично съм израснал с помощта от другите, затова сега имам малко пари, и трябва да се отблагодаря на обществото." През 1989 г., 12-годишният Цао Вей напуска дома и тръгва да си търси късмета и учи занаяти в редица градове. Без помощта на другите, той нямаше да бъде това, което е днес. През 2000 г., Цао Вей става готвач в ресторант. Разполагайки вече със стабилни доходи, той заедно с жена си дарява 4000 юана на 4 бедни студенти, за да им помогне за мечтата да влязат в университет. 3 години след това, Цао Вей и жена му отварят магазина за зърно. Тъй като не разбират неговото добро дело, някои хора го наричат „Глупак". Цао Вей въпреки това не се ядосва, и дори нарича магазина „ Супермаркет на глупака".

През последните 12 години, той дарява пари на над 6000 бедни студенти, 1500 старци и хора с увреждания. Цао Вей казва, „Някои хора не ме разбират и ме наричат „глупак". Но да помагам на другите е щастие за мен. С радост мога да се нарека „глупак".

Всъщност сега все повече хора участват в групата на Цао Вей. Някои магазини искат се присъединят него. Цао Вай има само две условия: едното е, че тези хора трябва първо да подпомогнат с 5000 юана местен квартал, за да гарантират живота на бедните хора там, които ще могат да вземат безплатно зърно и олио от „Супермаркета на глупака". Второто условие е всеки месец да предоставят джобни пари на един беден студент в размер на 300 юана, както 100 юана за беден ученик.

Калоян-Д