У Мейцин е на 50 години. Тя живее в едно обикновено село в северната китайска провинция Хъбей. Всеки ден рано сутрин отива у дома на съседа си Гуо Гуейцин, помага й в почистването на къщата, прането на дрехи и готвенето.

„През деня, аз не съм вкъщи, за всичко се грижи Мейцин. Вечер, ако имам нещо допълнително за свършване, често се обаждам на Мейцин и я моля да дойде да помогне.". Мъжът на Гуо Гуейцин Дуан Юнгуей ни разказва, че Гуо е 62-годишна, преди 6 години, заболява от парализа. Семейството им не е богато, синът работи в Пекин и за да спести пари се връща много рядко вкъщи. Дуан припечелва пари в съседното село. До момента, заради лечението на Гуо Гуейцин, семейството задлъжнява с 20 хиляди юана.

„Гуейцин е болна и има нужда от нашата грижа!". Въпреки че няма никаква кръвна връзка с това семейство, от 2007г., У Мейцин поема инициативата като съсед и започва да се грижи Гуо. В началото, Гуо и мъжа й не могат да повярват на нейната добротедел, защото преди 10 години, заради липсата на вода, двете семейства се скарват. Оттогава, не си говорят.

„Отначало, ние дори не й позволихме да влиза в дома ни. Много пъти хвърляхме плодовете, които ни носеше. Но един ден, аз бях сама в къщата и Мейцин дойде при мен и ми помогна за домакинската работа. Въпреки това, аз още исках да й изгоня навън." Сега Гуо съжалява много за предишните си действия.

Гуо страда от мускулна атрофия, У Мейцин й помага за всичко, пере, чисти, през зимата сменя завивките, защото Гуо често подмокря леглото. У дори й помага да се изкъпе.

„Не мога да си представя живота без нея.", казва Гуо Мейцин.

Всъщност, У Мейцин също страда от мускулно заболяване и всеки ден трябва да взема лекарство. Според лекарите, тя трябва повече да почива, но е избрала да се грижи за друг по-болен от нея.

В китайската култура, помощта между съседите е една от традиционните добродетели. У бе обявена за „жена експерт" на годината. Селската община иска тя да бъде добър пример за цялото село. Всъщност, У вече направила дълбоко впечатление на семейството си, което сега подкрепя изцяло действията на У. Освен това, двете снахи на синовете също често посещават дома на У. Снахата на малкия син Мън Хунмин казва, „Тъщата ни е известна със доброто си сърце в селото, ние наистина можем да се поучим от нея как да бъдем по-добри!"

Топлина за възрастните хора

През последните 12 години, по планинския път в община Лунан, винаги може да забележите един мъж на име Линг Вейцай. Стъпките му са отъпкали пътя до 5 домове за възрастни хора, и обичта му сгрява сърцата на над 50 старци там.

Неговият колега казва, „Когато говорим за него, веднага се сещам за думата „постоянство". Той работи всеотдайно и полага много грижи за възрастните хора в дома. Най-невероятното е, че вече 12 години неизменно се грижи за старците в дома!"

Връзката на Линг Вейцай с домовете започва по една случайност. През 2000 г., тръгва на работа в Компания за снабдяване на ток в Лунан.

„Тогава се занимавах с трансформирането на електрическата мрежа в селските райони. Когато ремонтирах електричеството в домовете за възрастни хора, открих, че условията там не са добри. Едновременно в един дом се приемат по десет души, но понякога няма и дори един болногледач, който да ги наглежда, по-младите старци помагат на по-възрастните." Това му направило силно впечатление, и решил да стори нещо за тези хора. Оправяне на леглата, шиене, измиване на прозорците, готвене, Линг малко по малко започва да полага грижи в домовете.

Всеки уикенд, той отива с колело в домовете за възрастни хора. „Разговарям с тях, разказвам им за нещата случващи се навън. Те са ми като приятели. Постепенно се отпуснаха и започнаха да ми разказват житейските си истории."

Линг вече върши тази работа за 5 домове неизменно през последните 12 години. Най-далечният дом се намира на 46 км. от околността, и най-близкият на 7 км. Линг Вейцай тълкува собствените си действия така, според него обичта е без граници. Днес все повече хора се присъединяват към неговата инициатива. Той е организирал редица доброволни действия за грижи „Ние не само караме колело", от 2008 г. насам, над 100 души вече са взели участие.

Сега, когато Линг и приятелите му идват, 63-годишният Джън Вейгуей предварително е набрал зеленчуци за тях. „Те често идват тук да ни помагат, приемаме ги като наши собствени деца."

Калоян-Д