Всеки ден, всеки момент в целия свят стават различни истории, тъжни, смешни или вълнуващи с позитивен подход към живота. Те се случват само в ежедневието ни и разказват за истинската, добродетелна и красива страна на живота. Ето някои от тях:

Пет незабравими минути

Качвайки се на автобуса, с чиста бяла униформа и усмивка на лице, шофьорката Фу Сюли каза на пътниците: „Добре дошли на автобус номер 363, моля придвижвайте се навътре и се хванете добре." Всеки ден тя кара автобуса по редовната си линия. В 14ч. на 13 юни, 39-годишната Фу Сюли подкарва автобуса от спирката както винаги. Обаче след 20 минути, спирайки на един кръстопът, тя започва да диша трудно и изпитва болки в гръдната област. Около автобуса колите се движат бързо. Тя осъзнава, че не може да спре возилото и да пусне пътниците тук, защото е много опасно. Полага неимоверни усилия да коригира дишането си и насочва автобуса през кръстовището. Заради недостига на въздух, ръцете й посиняват и едва успява да ги държи стабилно на волана. Мисълта за безопасността на пътниците й помага да не изгуби контрол. Тя преживява големи мъки, но все пак безпроблемно спира автобуса на безопасно място след кръстовището. Пътниците не разбирайки какво се случва, започват да се оплакват. Фу само успява да измоли пътниците да слязат и се качат на друг автобус. Някои от тях забелязват необичайното състояние на шофьора и я питат какво става. В крайна сметка, един от пътниците позвънява на бърза помощ. Слезлите пътници се връщат в автобуса, за да изчакай линейката заедно с нея.

От началото на болката до спирането на автобуса изминават само пет минути, обаче в това кратко време Фу Сюли осигурява безопасността на всички пътници в колата със силна воля и голяма отговорност. С тези незабравими пет минути Фу Сюли се прочува в гр. Чанчун.

Спомняйки се за случилото се, очите на Фу Сюли се пълнят със сълзи. „Дори и сега не мога да вярвам, че повечето от пътниците се върнаха в автобуса да ме наглеждат. Трогната съм." В болницата по-късно я посещават всички пътници от автобуса, кметството на града и други хора от различни обществени сфери. Разбира се, тя получи награди. „Направих това, което се изискваше от мен. Не съм очаквала толкова високо признание." – каза Фу.

Сега, Фу Сюли е обратно на работа. Все повече пътници я питат за здравето, когато се качват на автобус номер 363.

Предай нататък

52-годишният Син Сюангън е шофьор на такси в гр. Ханджоу. На 9 август в 7ч. и 40м. той спира таксито си до пътя и пада в несвяст. В болницата по-късно му е изписана диагноза мозъчен кръвоизлив и в момента е в кома.

Семейството на Син Сюангън не е богато. Съпругата му страда от рак на гърдата вече 7 години. Всеки месец за лечението са необходими 2000 юана. След като той изпада в кома, доходите на семейството му са само около 3000 юана, предоставяни от дъщерята.

„Син е болен, обаче колата му не може да спре." казва колегата му по професия Уан Ли. На 10 август той събира заедно с други 50 шофьори от таксиметровата компания общо 4050 юана и решава да кара таксито на Син в свободното си време.

„Не се познавам със Син, обаче ние сме колеги по професия от една и съща компания. Сега той е изпаднал в нужда, защо да не му помогна?" каза Уан Ли, „Ние сме решили, че всеки от нас ще кара таксито му по половин ден, а доходите ще отиват за медицинските такси на Син."

В Китай средно на ден един шофьор на такси изкарва по 12 часа на пътя. А семействата на останалите 50 шофьори също не са богати. Обаче за да помогнат на Син, всички полагат усилия да изкарат повече допълнителни приходи. За три дни, Уан Ли припечелва около 800 юана в помощ на Син и сега всеки ден успява да изкара по няколко стотин отгоре за него.

Тази инициатива на 50-те шофьори е известна в целия град. Възрастните хора даряват пари, момчета от други краища молят да карат на таксито, за да помогнат на Син. Много граждани поръчват по телефона специално неговото такси, особено гражданите пътуващи за летището, за да натрупат повече пари за болния шофьор.

Дъщерята на Син каза, че карането на такси е трудна и изморителна работа. Въпреки че тези хора не познават семейството й и те самите не са богати, тяхната безусловно предоставена помощ трогва нея и майка й. След като състоянието на баща й се подобри, тя е решила да потърси таксиметровата компания и също да се присъедини към благородното дело.