Наскоро треньорът по вдигане на тежести в параолимпийския център в провинция Дзянси Тан Чунжун имаше повод да си отдъхне,тъй като учениците му Сяо Суейдзуан и Сюйенмей ще участват в Параолимпийските игри в Лондон. Няколко месеца предварително те тренират на закрито в Тиенджин. Затова Тан разговаря с двамата ученици за тренировките и живота им по интернет.

„Не е възможно всички треньори да се изпратят за Лондон, затова те в момента тренират при други колеги.

Въпреки, че този път няма да посети Лондон, Олимпийските игри не са нещо чуждо за Тан. Той е водач на отбор на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и в Пекин през 2008 г. Един от неговите ученици Сяо завоюва златен и бронзов медал на игрите.

Обучените от Тан спортисти са с увреждания на долните крайници и участват в състезания с инвалидна количка и протези. Тан обаче е един напълно здрав човек. Защо тогава тренира хора с увреждания?

В началото на 80-те години, Тан Чунжун практикува вдигане на тежести в гр. Фуджоу, провинция Дзянси. По-късно е селектиран за националния отбор. По време на обучението обаче, в живота му се случва най-големия кошмар за един спортист, кариерата му прекратява. От този момента насам, той решава да посвети живота си на спортистите с увреждания.

„Счупих си коляното по време на тренировки. Това бе края на спортната ми кариера след което станах треньор в град Фуджоу. През 1999 г. провинцията поиска от мен да обучавам спортистите с увреждания."

По това време повечето хора не искат да се занимават с това, защото спортът за хора с увреждания е аматьорски. Заплатите на треньорите в сектора са много по-ниски в сравнение с тези на треньорите в професионални отбори. Условията за трениране са тежки и липсват учебни материали. На треньорите се налага сами да търсят изход от ситуацията.

Когато Тан започва да работи, вижда че всички спортисти в отбора са родени в началото на 90-те години, други пък са на същите години като него, вече извън преминали златната възраст. Най-добрият им резултат е второто място на регионалните мачове. Как да ги тренира, така че да постигнат добри резултати?

„Казах на Асоциацията за хора с увреждания, че ако иска добри резултати, е необходимо да се организира систематизирано обучение и да се съберат младите спортисти с увреждания, които са на 14 и 15 години. Само така е възможно да се постигне голям успех. Сред спортистите с увреждания от провинция Дзянси, никой от тях не е участвал на Световно първенство или Параолимпийски игри. През 2000 г. избрах десет от тях."

През тази година с помощта на местната асоциация, Тан тръгва от къща на къща да търси млади спортни таланти. Сега много деца се занимават със спорт. Причината за това са или техните родители, които искат те да се развиват в спорта, или желанието на децата да добавят точки на кандидатстудентския изпит. За спортистите с увреждания, причината е съвсем различна.

„Хората с уврежданията не разбират спорта вдигане на тежести. Само знаяр, че държавата им предоставя храната и настаняването. Те не могат да работят в селата, и считат, че да станат спортисти е добър избор."

Срещата със Сяо е незабравим спомен за Тан.

„Тя прекарва дните си вкъщи, без да прави нищо и учи само шест години в първоначалното училище. Тъй е без два крака, е необходимо родителите да я изпращат до училището. Няма инвалидна количка и разчита само на ръцете си да се придвижва."

С избраните десет спортисти, Тан започна тренировките по свой начин. За да се избегне наранявания на спортистите, той определя два часа за тренировки всеки ден. Те като дълго време са се осланяли единствено на горните си крайници, затова рамената им са много яки. Самото им ежедневие е също част от обучението. Обаче за тези спортисти, най-трудното също се наблюдава в живота.

„От залата за тренировки до стола разстоянието е един километър. През лятото, времето е горещо; през зимата студено, затова аз често им помагам."

През 2003 г. под ръководството на Тан петима спортисти заминават за участие на Националните игри. 18-годишният Сао Суейдзюн печели златен медал с резултат 82.5 кг. На Олимпийските игри в Атина Сяо се окичва с бронзов медал.

Непрекъснатите състезания и обучения дават резултати. На Параолимпийките игри в Пекин 2008 Сао победи съперника си с вдигнатите 100 кг. завоюва златен медал.

„Отношенията между треньор и спортист са по-близки от тези между ученик и учител. По време на тренировките, те са затворени в себе си, необходимо им е повече внимание. Като спечелят медали, самочувствието им се повдига и се чувстват като нормалните хора."

Сега правителството повишава заплатите на спортистите с увреждания, особено след като спечелят медали, те получават същите награди като останалите шампиони. Тан одобрява това. С наближаването на Параолимпийските игри, ние пожелаваме на тези усърдни спортисти да постигнат големи успехи в състезанията, разбира се и трябва да изкажем едно голямо „благодаря" на техните треньори.