Преди три години, 55-годишната Бахаргул достига пенсионна възраст. От многогодишната учебна практика тя осъзна, че професионалното образование и техническото обучение представляват слабо звено в настоящата образователна система.Понастоящем в Китай на хората без технически познания е много трудно да намерят подходящи работни места. След дълговременно обмисляне и подготовка тя откри техникум в Урумчи – административния център на Синдзян, достъпен за всеки от националните малцинства, който живее в мизерия, но жадува за знания.
В началото на основаване на техникума бяха приети десетини безработни. Мнозина от тях бяха в затруднени битови условия. За да намали икономическото им бреме, Бахаргул даже ги освободи от учебната им такса. Тя сподели с нас, че всеки човек, докато е жив, трябва да прави полезни за обществото добрини.
"Човек не бива да безделничи в този свят. Какво значение има пристрастността само към хубави яденета, красиви дрехи и интересни игри? Смятам, че човек, докато е жив, трябва да прави нещо полезно за обществото. Когато виждам, че подготвените от техникума ми хора са приети на работни места, изпитвам голямо щастие въпреки тежката умора и битовите затруднения."
Г-н Сайркан е абитуриент именно на техникума на Бахаргул. Преди влизането в нейния техникум, той като баща на две деца беше безработен.Четиричленното му семейство се изхранваше само с 150-те юана парична помощ, отпусната от местното правителство. От тази незначителна сума пари можем да си представим колко е бил тежък животът им. Хранейки слаба надежда, Сайркан встъпи в техникума на Бахаргул, където овладява уменията за ремонт на домашни електроуреди. За да спести малко пари, той често ходеше гладен в учебните часове.
След като се запозна с икономическите му затруднения, Бахаргул го освободи от учебната такса. Именно със съдействието на Бахаргул и другите преподаватели, Сайркан успешно завърши техникума и откри работилница за ремонт на домашни електроуреди. Сега работилницата му привлича много редовни клиенти, затова той вече се е избавил от мизерията.
През август миналата година, при командировка в южната част на Синдзян Бахаргул научи, че 20 оцелели от земетресението сираци са прекъснали образованието си. Тя реши да ги повика в техникума си, за да ги обучи.
След като научиха, че са приети в техникум в Урумчи – административния център на автономния район, тези деца обещаха на Бахаргул да ценят този шанс и да се учат прилежно.Поведението им много развълнува Бахаргул.
"При посрещането им на ж.п.гарата тези деца се притекоха бързо в обятията ми и се разплакаха силно. Те ми обещаха, че няма да разочароват мене и близките и роднините си. Аз съм решена да ги възпитам в хора, полезни за обществото."
Всеки ден Бахаргул полага големи грижи за тях. Децата са много признателни към нея.Например, 17-годишното момиче Асия написа стихотворение, за да изрази почитта си към Бахаргул: Роднините ни са затрупани в развалините и ние станахме нещастни деца, но в живота ни се яви друга нова майка като ангел -спасител – директорката на техникума Бахаргул."
