Институтът за социални грижи в района Шаннан е построен през 2000 г. и е единственото сиропиталище в Тибет. Той разполага с общежитие, игрище, стол и читалня. До момента в дома са настанени 76 сираци. Когато нашите журналисти прекрачиха прага на сградата, се оказа че пристигат точно за обяда. Децата в този момент слизаха от автобуса. Тогава, аз за пръв път видях Дава Янзом, чиято усмивка ще помня завинаги.

Дава Янзом заедно с друго момиче живее в стая 20 квадрата, която е чиста и подредена. На стената са залепени няколко хубави плаката, които Янзом харесва. Стаята е малка, но е изпълнена с атмосфера. Като другите деца на нейната възраст, Янзом обича да чете книги и слуша музика.

На масата й виждаме албум изпъстрен със снимки от живота на момичето в сиропиталището. Янзом идва в дома на 5-годишна възраст. Посочвайки едно момиче на снимките, казва:

„Това съм аз. Тук съм на 7 години, снимана в един парк. Виж, колко съм щастлива!"

Янзом запозна нашия журналист с всички хора на снимката, тя ги нарича братя и сестри, а по-големите баща и майка. Най-много харесва тази снимка.

„На снимката се вижда обичта и семейната атмосфера. Дрехите ми са нови и имам толкова много приятели! Някои от тях наричам сестри, другите майки."

На леглото виждаме една стара кукла, която за Янзом е скъп подарък от рождения й ден. Тя каза, че от толкова години в дома, най-незабравимият спомен е първият й рожден ден там. За нея, било голяма изненада.

„Един ден, директорът на института ни заведе на пикник с автобуса до едно неизвестно място. И докато свършихме пикника и се върнахме в института, видях в стола една голяма торта, на която бяха написани пожелания от всичките ми приятели. За първи път празнувах рожден ден. Много бях щастлива! Намазах лицето на бащата-директор с крем и сърдечно му благодарих."

Сега, Янзом и другите деца често получават торти от благодетели от различни среди. Тези деца прекарват също весели рождени дни като обикновените деца, които имат баща и майка.

Янзом каза,

„През последната Нова година, получих торта от чичо-войник. Направо се разплаках!"

Янзом вече живее в института от 11 години, тя е свикнала не само с живота тук, но и с грижите и обичта към нея от персонала. Братята и сестрите също си помагат взаимно. Сърцето на Янзом е пълно с щастие и радост. Като член на голямото семейство, тя често участва в домакинските задължения.

„Момчетата обикновено са мързеливи, затова ние често им помагаме да си изперат дрехите. Освен това, през уикенда, ако имаме време, често приготвяме храна в кухнята, ние сме едно голямо семейство."

Преди година, институтът приема едно бебе момиче, сега тя расте щастливо под грижите на семейството и е най-популярният член в дома. Всички обичат да си играят с нея. Дори името на детето е измислено от всички, включително и Янзом.

„Ние я наричаме Пасан Рам. Пасан означава Петък, и Рам е фея. Това значи, че в нашите очи, тя е една фея. За пръв път измислям име на някой. Много я обичам. Сега тя вече може да изговаря името ми, Дава Янзом, Дава Янзом!"

Дали обаче Янзом завижда на обикновените деца, които имат баща и майка? Тя каза:

„Преди наистина им завиждах. Когато учех в начално училище, виждах как родителите на другите деца ги посрещат, а аз стоях там сама. Една леля ми попита, къде са татко ти майка ти, и аз се разплаках. Докато видях сестра ми, и тогава и каза, без теб, дори не знам как да се върна вкъщи!"

Янзом е доволна от сегашния живот и се чувства щастлива. За нея, институтът е истинския дом.

„През последните 11 години, мога да кажа, че почти не ми липсва нищо. Като другите обикновени деца, живея щастлив живот! Дори ако срещна трудности, винаги мога да разчитам на помощта на братята, сестрите, майката-директор, сестра ми, както и грижите на обществото. Мястото го считам вече като свой дом. Тук никога няма да се почувствам самотна. Имам много братя и сестри, много майки и бащи."

В училището, Янзом получава грижа и от учителите. Тя разказа:

„Едната ми учителка преподава история. Приема ме много добре, като своя собствена дъщеря. Понякога, казва на другите, че аз съм дъщеря й, затова я наричам Мама."

Тази учителка помага много на Янзом в обучението и в живота. Като всички деца на нейната възраст, Янзом също има мечти, и полага усилия за сбъдването им.

„В бъдеще, първо трябва вляза в една добра гимназия, защото само така ще имам шанса да уча в университет. Майка ми почина от заболяване, затова искам да уча военна медицина. Много уважавам войниците и лекарите. Ако не успея да стана лекарка, искам да пиша статии като писателка, за да опиша красивите страни на обществото. Искам да кажа на другите хора, че в света има топлина."

За живота след университета, Янзом също има свой план.

„Искам да се завърна в Тибет и работя там. Работниците в сиропиталището са много трудолюбиви и направиха за мен почти всичко. Много им благодаря за помощта и грижите. Затова няма да ги разочаровам."

Дава Янзом е само един микрокосмос сред хилядите сираци. Сега в целия автономен район има общо 5085 подобни сираци. През 2011 г., в Тибет бе изградена система за помощ към сираците и раздадени субсидии за гарантиране на основния живот. Ако сираците срещнат трудности, съответните органи веднага им помагат. Същевременно, през празниците, правителствени лица често посещават децата и заедно с тях празнуват. През 2012 г., субсидиите за автономния район достигна 35,5225 милиона юана, или с 49.5% повече в сравнение с миналата година.

Калоян-Д