Казват, че в света само в около 20 държави не се провежда безплатна медицина. След проучване в повече от 70 страни, в-к „Жънмин Жибао" коментира, че единствено в Куба е въведена истинско безплатно здравеопазване, т.е. пациентът не плаща нито една стотинка за медицински услуги. В Канада, Великобритания и други страни пациентите все пак трябва да плащат известна такса като например за лекарства и регистрация в болницата.
В каква степен е разпространено безплатното медицинско обслужване в Китай?
Куба не е единствената страна в света, в която е въведено истинско безплатно медицинско обслужване.
Според проучване на в-к „Жънмин Жибао", в Куба хората не плащат нищо за медицински осигуровки, всички проверки в болницата, лечението, операцията, лекарствата, дори и храната в болницата е безплатна.
В същност, не само в Куба, и в Северна Корея се провежда безплатно медицинско обслужване. По репортаж на китайското списание „Ляоуан", още през 1953г. в Северна Корея стартира системата за безплатно лечение, средно на 40 жители се полага един лекар и всички медицински разходи се плащат от държава.
По принцип, безплатното медицинско обслужване означава хората да получат основно лечение, но сами да плащат таксата за лекарства и регистрация. Дори и така, ситуацията в Китай все още не може да се сравни с държави като Канада, Великобритания и Испания. Още има дълъг път до осъществяване на безплатната медицинска система в цял Китай.
Коментаторът Сие Уън счита, че осигуреното медицинско обслужване не означава лечението да е абсолютно безплатно. Това означава системата за медицински осигуровки да включва цялото население, което е едно относително понятие.
Какви са препятствията за реализиране на безплатната медицина в Китай?
Според данни на Финансовото министерство, медицинските разходи заемат 3.18% през 2011г. от държавния бюджет, процентът за 2008г. е 2.28%. Обаче това е сравнително недостатъчно. Въпреки, че личните медицински разходи на китайците са се понижили от 60% през 2001г. до 35.5% през 2011г., разликата с 18.3% във Великобритания и 18.7% в Япония е голяма.
Според членът на Китайския народен политически консултативен съвет и заместник директор на болница Джинху в Макао, У Пейджюан, отпусканите държавни средства в медицината са недостатъчни, в резултат на което болниците се налагат да печелят пари за стопанисването си, което води до редица проблеми.
Сериозният недостиг на медицински ресурси в страната е все така силен. Големите опашки и скъпите медицински такси са често срещани във всички болници. Подобно положение често води до противоречия между лекари и пациенти, дори и заплаха за живота на лекарите. Освен това медицинската корупция поврежда имиджа на професията. Лекарствата са прекалено скъпи, пациентите ги купуват на цени десетки дори сто пъти повече от фабричната им цена.
Същевременно се появяват скандали свързани с лекарите като например получаване на отстъпки, пари от пациенти и др. Това нарушава огромно имиджа на лекарите сред хората.
ЮХуей, учен от Китайската академия на социалните науки смята, че държавата трябва да предоставя повече финансова подкрепа на масовите обикновени граждани, а преференциалните медицински услуги да се разрешат от самия пазар, това е най-разумната система. Но в днешен Китай, някои хора на висок пост безплатно притежават преференциални медицински услуги и харчат много от финансовия бюджет.
Моделът от Шънму
След въвеждането на плана за медицинска реформа, в околия Шънму, провинция Шанси, Северен Китай, се пробва да се въведе безплатна медицина за всеки гражданин, което бе одобрено от различни страни. Същевременно обаче, се появиха някои въпроси при изпълнението му. Безплатното медицинско обслужване стартира от 1 март 2009г., оттогава всичките седем болници в околията са пълни с пациенти и непрекъснато се увеличава натиска върху местния бюджет. Как да се развива този модел или как да се регулира? Трябва да се обясни, че моделът не е истинска безплатна медицина, приоритетът му е в това, че в сравнение с държавната програма, местният бюджет е поел повече проценти от медицинските разходи на хората.
Но ако местното кметство желае истинското безплатно обслужване наистина да работи, най-напред трябва да се разреши бюджетът, иначе реформата няма бъдеще. После да се създаде съответния механизъм и системи, съобразени с безплатната медицина. Трябва строго да се контролират използването и разпределението на обществените ресурси, в противен случай, реформата ще доведе до корупция и злоупотреби.
По-добре да се поучим от модела на Хонконг
Най-големият приоритет на нечастните болници в Хонконг е, че са институции с нестопанска цел и предоставят услуги на всички граждани.
Проведената от авторитетна агенция анкета показва, че сред всичките обществени институции и правителствени ведомства, хонконгците се доверяват най-много на медицинската система. Индексът на доверието е 72% и удовлетворението на хонконгците – 99%.
Хонконгското правителство предоставя равноправни и евтини медицински осигуровки за всеки гражданин. 92% от разходите на обществените медицински институции идват от правителствения бюджет. Доходите от медицинските им услуги заемат само 3-6% от общите им приходи. Пациентите сами поемат най-много 17% от всичките медицински разноски, и най-малко – 3%. При нужда, болницата може да превозва пациенти с хеликоптер, всичките разходи се поемат от правителството. Печалбата не е целта на нечастните медицински институции в Хонконг, затова обикновените граждани могат да поемат медицинските си разходи.
Но, от дълго време насам, недостатъчните обществени медицински ресурси и тежкото финансово бреме се оказват два проблема, затрудняващи системата в Хонконг. От една страна, годишните вложения достигат 30 милиарда хонконгски долара, което заема 90% от общите инвестиции в нечастните медицински органи в Хонконг, но непрекъснато увеличаващите се пациенти извън Хонконг увеличават бремето им; от друга страна, разходът на медицински ресурси е все по-сериозен, например много пациенти при извънредно лечение фактически не са нужни.
Как справедливо да се разпределят обществените ресурси?
Проведената през 90-те години медицинска реформа в страната се счита за „неуспешна", защото реформата изтъква пазарния път, а пренебрегва отговорността на правителството по този въпрос. Медицинската реформа, най-напред свързана с разпределението на обществените ресурси, е въпросът за демократичното решение, а не е пазарен проблем. Не може да се използва пазарния начин да го разреши. Обществената медицинска система засяга здравето на народа и стабилността на обществото.
Независимо в колко държави се провежда безплатното медицинско обслужване, най-важното е, всички граждани да могат да получат образование, да се лекуват в болница, да купят жилище и да живеят достойно! (Ангелина - Диана)
