Калоян: Приятели, добре дошли в рубриката „Социален живот". Аз съм вашият приятел Калоян. Днес вие ще чуете втората част от редицата предавания посветени на „6-дневното посещение в Китай на шестимата български журналисти". В днешната програма г-жа Полякова и г-жа Къдринова ще ни разкажат как изглежда Китай в техните очи. (За съжаление, че звукът е малко шум и не се чуе много ясно)

Калоян: Какво бе за вас Китай преди посещението ви тук?От къде получавахте информация за страната?

Тотка: Китай от много малка го чувствах като една екзотична страна, страна, която е по-различна от другите, които съм успяла да видя и да прочета.За Китай съм се интересувала от малка и ми беше мечта да я посетя.Знаех, че хората са много, какъв строй строят и каква е политическата система.Винаги съм следила събитията в Китай.Така че Китай, сега, когато го преоткрих вече, ми стана близък и се чувствам много щастлива, че бях в Китай.

Къдринка: За мен Китай е една световна сила, която предизвиква изключително голям интерес по цял свят, в България също, защото в България вече се вижда голям интерес от страна на китайския бизнес.Миналата седмица на гости в България беше една голяма делегация начело с ваш заместник-министър на икономиката и 60 китайски бизнесмена.Имаше българо-китайски бизнес форум, т.е. вижда се, че има голям интерес, взаимен обмен на информация и много добри възможности за взаимно сътрудничество.За мен Китай е една много интересна и много впечатляваща световна сила и съм много доволна, че мога на живо да се запозная с обстановката тук.

Китай за мен е една много интересна страна и всеки гражданин на света би трябвало да се интересува от развитието й. За съжаление до сега не съм била в Китай.Аз съм председател на Сдружението на говорещите на испански журналисти в България.Пътувала съм повече в испаноговорящи страни.От Азия съм била единствено във Виетнам.Виетнам също впечатлява с бързото си икономическо развитие, но тук мащабите са много по-внушителни и с голям интерес ще очаквам да науча и да опозная повече вашата страна.

Калоян: Предполагам, че сте имали някаква представа за Китай преди да дойдете.Оправдали се тя и видяхте ли нещо различно?Какви бяха първите ви впечатления от Китай?

Тотка: Още на летището в Пекин видях, че мащабите са несравними, особено с нашата малка страна.Всичко тук е огромно.Наред с това ми направи силно впечатление срещата ми с много хора, които все още се усмихват, защото в България хората все по-малко се усмихват. Разбира се видях инфраструктурата, която за един огромен град като Пекин е наистина нещо мащабно.Направиха ми впечатление пътищата, магистралите и всичко останало, което е огромно, красиво и стопанисано.

Къдринка: За мен най-впечатляващо е това, че откривам тук толкова много млади, симпатични и интелигентни хора, които говорят български.Това за мен е едно голямо откритие.Наистина естествено е в България да има интерес към Китай, светът да се интересува от Китай, но в Китай да има интерес към малка България-това много ласкае нашата национална гордост.След като се интересувате от България, значи имаме много хубави перспективи в предстоящото ни развитие.Направи ми много голямо впечатление, че вие работите няколко крачки напред по отношение на нивото на развитието на медиите, което ние познаваме в България.Говорите за мултифункционални медии, т.е. едно радио, което издава и вестник, което има и уебсайт, което издава и списание.Това е очевидно бъдещето в развитието на нашата професия.Така че има от какво да се поучим.Желая ви успех и наистина много ви се възхищавам.

Калоян: Как ви се сториха посещенията в Пекин и Нинся?

Тотка: Както казах на моите колеги няколко пъти вече: аз нямам думи.Толкова неща преживях, толкова впечатления натрупах, толкова емоции насъбрах, че имам чувството, че напълних за дълго, дълго време моята емоционална и национална нагласа.Посещението ми в Пекин - това бяха срещи с хора от радиото, от вестника, с наши колеги, които си разбираха от работата, които бяха ангажирани, които показаха и топли чувства към нас.Въобще това, което преживяхме беше много хубаво.А в западната провинция Нинся ми направи впечатление, че хората са по-освободени, по-сърдечни, по-непосредствени, по-всеотдайни и ги почувствах много близки.И там мащабите са големи, и там преживяхме нещо огромно в телевизионната станция, във вестника, в радиото. Особено трогателно и приятно бе посещението ни в училището.Децата бяха толкова щедри с изпълненията си.Всичко, което преживяхме през тези дни, ще ни топли сърцата и наистина оставям сърцето си в Китай.

Калоян: Според вас Къдринка как беше?

Тотка: Аз вече няколко пъти имах възможността през тези дни да казвам, че Китай е една страхотна супер сила, на която отдавна се възхищавам и за която много съм чела.Тук наистина открих онова, което всъщност е тайната на китайското чудо –хората. Защото хората са тези, които правят една страна.И в Пекин и в Инчуан видяхме наистина невероятни хора, които вече смея да нарека свои приятели и наши общи приятели, с които преоткрих китайския характер, т.е. това са хора едновременно деликатни, едновременно любезни, сърдечни, мили, едновременно много упорити, много добри професионалисти, много стабилни хора, на които може да се разчита и които винаги ще са до теб.Това наистина е голямото богатство на тази страна.Изключително много съм впечатлена от мащабите на Пекин.Но там бяхме само два дни, повечето дни бяхме в Инчуан и Нинся, където видяхме наистина прекрасни хора, бяха много сърдечни към нас, преживяхме много хубави емоции.Всички ни обясняват, че това е една по-слабо развита провинция, че държавата прави големи усилия да изравни нивото с останалата част на страната, но ние видяхме такива постижения там.Това за мен е още едно доказателство, че наистина в Китай всичко е възможно и всичко ще върви на добре.

Калоян: Посетихте доста места. Кое от тях ви направи най-силно впечатление и защо?

Тотка: Не мога да си представя, че мога да ги градирам.Всяко едно само по себе си беше нещо уникално, нещо много голямо и мащабно, въобще преживяванията бяха чудесни.Но въпреки всичко аз ще си спомням за тези дечица от гимназията.Това огромно училище с тези социални придобивки, с това отношение към младите хора.Смятам че точно това, което казаха и колегите, че отношението към хората, особено към младите, ще създаде още по-голям бум във вашето развитие, в което твърдо вярвам.

Калоян: А на вас Къдринка кое ви направи най-силно впечатление?

Къдринка: Аз също ще повторя това, че абсолютно всяко събитие, абсолютно всяка среща бяха уникални сами за себе си, беше невероятно преживяване.И аз бях много развълнувана с децата в училището, и езерото, което посетихме днес, и императорските гробници .Но огромна чест за нас беше, че ни прие първия секретар на автономната област Нинся.Бяхме наистина безкрайно поласкани и безкрайно трогнати от тази висока чест, която ни беше оказана на такова високо ниво.Направи ми впечатление и много стегнатото експозе, което господин първия секретар представи пред нас, което даде акцент именно върху това че целта на ръководната част от обществото в Китай е да се развие едно по-хуманно общество, едно общество, което да помогне на човека, да се даде повече за образованието, да се изравни качеството на живота, да няма толкова бедни хора.Това е нещо много важно.Не чухме някой да ни говори за това какви амбициозни проекти има Китай в областта на великите постижения, защото очевидно най-първото и най-великото постижение, така както е градирано според вашата ценностна система, е човекът.Затова наистина съм страшно възхитена от всичко това.

Калоян: В Нинся живеят заедно много малцинства.Как ви се стори атмосферата?Видяхте ли и усетихте ли нещо, което спомага за съжителството на различните култури тук?

Къдринка: Да разбира се.Ние посетихме и една джамия, етнографския музей и това училище, за което и двете с Тотка говорим.Там също учат деца от различни малцинствени групи.Навсякъде видяхме щастливи и сигурни в бъдещето си хора, т.е. никое от тези малцинства не ни изглеждаше по някакъв начин пренебрегвано или потискано, напротив, видяхме че се полагат изключително много грижи за издигане на културното ниво и на тези малцинства, които поради ред исторически или културни причини са малко по-изостанали в развитието си.Така че това е една много позитивна и амбициозна програма за издигането на всички тези китайски граждани, независимо от коя етническа група са.Това е достойно за дълбоко уважение.

Калоян: Какво ще каже г-жа Полякова по тази тема?

Тотка: Мисля че навсякъде, където бяхме, съществуваше и беше показана етническата толерантност.Това беше очевидно и в училището.На децата мюсюлмани им се разрешаваха забрадки и т.н., което означава, че те запазват своята идентичност в общността, в която живеят и това, което се възпитава в младите, ще има надстройка в развитието на тези хора и те наистина ще пренесат религиозната и всяка една етническа толерантност в бъдещето.Според мен това не са само приказки, а това е сериозен приоритет на ръководството за сближаването в една общност на тези религиозни и етнически групи.

Калоян: Искам да ви задам един интересен въпрос.Ако можете да отнесете само едно нещо от Китай в България, какво ще бъде то?

Къдринка: Това е сложен въпрос.Ще отнеса цялата любов, която изпитах към китайския народ.

Калоян: А вие Тотка?

Тотка: Тя ми открадна отговора.Искам да кажа, че с толкова много емоционално натоварване не съм се връщала от никъде, макар че съм била на много места.Бих взела може би онази паричка, която носи щастие на вас и на нас.Ще я занеса на всичките си приятели, защото тя е и най-лесно преносима и най-китайска според мен, ако говорим за нещо такова.Но иначе истината е, че това е голямата ми любов към Китай.

Калоян: Кое е това, което ще отнесете със себе си от Китай?

Къдринка: Страхотните спомени и голямото желание да разкажа за всичко това, което съм видяла и преживяла тук.Ще разкажа на читателите на моето списание „Тема" и на всеки друг, който би искал да ме чуе в България, ще разказвам на приятели, на познати, на колеги за всичко това, което съм видяла.Така че ще отнеса едни големи спомени и желанието да разказвам за тях.

Тотка: Толкова много спомени, толкова приятни неща.Ще си спомням вечерите, когато слушах песните, веселбите, онази специална атмосфера, която се създаваше, когато бяхме всички заедно.Разбира се ще напиша от сърце положителни неща, които са истината за Китай.Ще разказвам на моите внуци с радост за Китай.

Калоян: Знам че сте пътували в много страни Виетнам, Куба и в Южна Америка.Китай изненада ли ви с нещо?

Къдринка: Не бих казала, че ме е изненадал точно, защото освен пътуванията аз съм чела много, защото това ми е професията.Аз се занимавам с международна журналистика и чета и следя за всичко, което се случва.Не бих казала, че с нещо съм изненадана, но онова което усетих тук е, че постиженията на Китай добиха лица-конкретните лица на конкретните хора, конкретните приятели, с които се сближих в тази прекрасна страна.И вече имам обяснение от къде идват всички тези постижения, както вече споменах-от хората, т.е. от китайците.Това е, което не бих казала, че ме изненада, но е нормалното и естественото за една страна да се представлява от нейните граждани.Но наистина съм изключително очарована от топлотата, от искреността, от пълната отвореност на тези китайски приятели, с които общувах, защото да си призная, очаквах малко по-голяма въздържаност, а бях спечелена от вашата емоционалност.Не съм очаквала да сте толкова емоционални, почти като нас.Така че това ме спечели завинаги.

Калоян: Вие обичате да пеете.По време на посещението в автономния район Нинся чухте много народни песни. Според вас песните доближават ли ни?

Тотка: Песните винаги са били един мост между хората.Аз изживях нещо много хубаво, защото разбрах, че китайците обичат песента, носят я в себе си и пеят прекрасно.Правят го с голяма радост и доставят удоволствие на всички.Това беше едно много приятно преживяване, че можахме да споделим и любовта си към песента, освен към доста други човешки ценности както стана ясно.

Калоян: Има ли нещо, което бихте искали да кажете или пожелаете на нашите слушатели и на всички, които четат интернет страницата на Радио Китай?

Тотка: Бих пожелала здраве, да се запази този колективизъм и отношението един към друг на китайците.Бих пожелала на китайците, ако имат възможност да дойдат и посетят нашата страна, за да им покажем какви топли и хубави чувства храним към тях.Какво мога да пожелая, наистина здраве и възход.

Къдринка: Ако читателите на вашата интернет страница са китайци и аз ще се присъединя към това пожелание да дойдат в България, за да станат още по-близки нашите два народа.Ако интервюто е насочено към български слушатели, бих препоръчала повече българи да дойдат в Китай, за да видят на живо това, което видяхме и ние.Защото по-добре е един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш.Каквото и да сме чели, каквото и да сме чували за Китай, съвсем друго е да го преживееш, да го видиш тук.Така че всеки, който има възможност да пътува, да дойде, да види, да усети, да си тръгне така щастлив и така влюбен в Китай както си тръгваме и ние сега, с желанието да се върнем отново.Нека тези човешки мостове на общуването и приятелството да се задълбочават между нашите две страни.България може само да бъде щастлива, ако може да се нарече страна-приятел на една такава възходяща сила, каквато е Китай.

Калоян: Кога ще бъде следващото ви посещение в Китай?

Къдринка: Ако зависеше от мен може би още догодина, но да сме живи и здрави и дано да имаме още възможности за съвместни срещи.

Тотка: Аз вече съм на възраст и не очаквам да дойда отново в Китай, но много държа внуците ми да дойдат, задължително да посетят Китай.