К: Какво бе за вас Китай, преди посещението ви тук? Откъде получавахте информация за страната?
Пенчо: Китай е много важна държава, така че има достатъчно информация в интернет.От време на време се получава и информация от някои български медии.Знам,че Китай е древна държава с много голяма история и култура, с постижения в много области, но това, което успяхме да видим тук надхвърли моите очаквания.
Росиннка: Китай за мен беше една мечта- да видя тази голяма страна, тези интересни хора, начина на живот, културата, сегашния живот, защото съм чела много за Китай, гледала съм филми за това, което се е случвало и това, което в момента се случва в Китай.През последната година получавам и един вестник „Китай днес", който се издава в София със съдействието на посолството на Китай в България.Също така съм се срещала с доста българи, които са идвали в Китай и всички с възхищение говорят за тази голяма страна.
К: Китай за Вас бе една мечта, ама защо Вие дойдете Китай толкова късно?
Р: Защото е малко далеч.Ние пътуваме със самолет около 20 часа.Това е едно, и второ това голямо разстояние изисква повече финансови средства, а може би съм си мислила, че това е страна, която е толкова голяма, толкова непозната и аз сигурна няма да намеря сили да стигна до нея.Но в България казват: „Внимавай какво си пожелаваш".Аз мислено мечтаех за Китай и ето то се сбъдна и съм много щастлива за това.
К: Предполагам, че сте имали някаква представа за Китай преди да дойдете. Оправда ли се тя или видяхте нещо различно? Какви бяха първите ви впечатления от Китай?
П: Аз знам, че Китай е най-бързо развиващата се икономически държава в света.И това, което видяхме тук е наистина много повече от това, което очаквахме да видим.Оказа се, че Китай е наистина една модерна държава, особено градовете.Когато човек се разхожда из китайските градове, не може да направи разлика с европейските.Също така видяхме, че е направено много за повишаването на стандарта на живот на хората, което е много радостно.
Р: Най-напред искам да кажа, че е великолепно организирано от вас домакините и от Асоциацията на съюза на журналистите в Китай, от всички колеги, които ни посрещнаха в отделните редакции, от партийното ръководство и държавното.Китай действително трябва да се види тук, за да усетиш живота.Аз очаквах да видя много хора, а се оказа, че те са в колите си и на работните си места.Впечатляват тези огромни здания, тези широки, големи улици, този начин на планиране на градовете и начина, по който е организиран.За нас българите е интересно как сутрин много китайци правят гимнастика например; интересна и впечатляваща и много вкусна е храната, която не е същата като в ресторантите, които имаме в България; изключителен бе начина, по който общувахме с колегите.Независимо от различните езици ние говорихме всъщност на професионалния език на журналиста в радиото, на журналиста във вестника.Колкото и да са различни мащабите, всъщност ние решаваме едни и същи въпроси като работещи в една или друга медия.
К: Как ви се стори посещението в Пекин и в Нинся?
П: Наистина това са огромни градове, особено Пекин.Но дори и самият Инчуан е по-голям от София.Това наистина са много големи мащаби, големи градове.Ние бяхме очаровани от добрата организация, от високото ниво, на което бяхме посрещнати, от срещата ни със заместник-министъра на информацията и с първия секретар на комунистическата партия на Нинся; от огромните мащаби на тиражите на вестниците и списанията, в които бяхме; от нивото на журналистите в радията, в телевизията, в Радио Китай, в радиото на Нинся.
Р: Трудно ми е да кажа кое е най-впечатляващото.Всяка една среща, всяко едно посещение в музей или историческа забележителност или това, което виждаме като модерни сгради сами по себе си носят информация. Мен лично ме впечатлява всичко.Дори това колко платна има на улицата; начина, по който е организирано движението; защо има хора, които са на колела, а други в коли; начина по който ни посрещат в ресторанта; разбира се разговорите, които правим с колегите- всичко е много вълнуващо и впечатляващо.Не мога да кажа кое е най-голямо.Всичко това обаче прави усещането за Китай и това, че тук намирам приятели.
К: Посетихте доста места в столицата и Нинся – Великата китайска стена, Забранения град, Радио Китай, джамията „Надзяху", гимназията „Лиупаншан". Кое от тях ви направи най-голямо впечатление и защо?
П: Всички ми направиха голямо впечатление.Много ме впечатли Радио Китай за чужбина с многобройните програми, които излъчва за толкова много държави, с това, че има специална редакция за България, че малка България си сътрудничи с такава голяма държава като Китай.
К: В Нинся живеят заедно много малцинства. Как ви се стори атмосферата? Видяхте ли или усетихте ли нещо, което спомага за съжителството на различните култури тук?
П: Направи ми голямо впечатление, това че се отделя голямо значение на малцинствата.Тук в Нинся малцинството се отразява с традициите и обичаите си, което е наистина уникално и може само да бъде поздравено.Впечатли ме също политиката на централното правителство да подпомага районите с малцинства, които са изостанали, за да се развиват по-бързо.
Р: Това е много важен въпрос, още повече, че и в България , а и в навсякъде по света, този начин на живот на съвместяване на различни култури е всъщност основният.Има и проблеми, предполагам, че има и при вас, но от това, което ни беше разказано и от това, което видяхме съм убедена в едно, че има изключителна воля да се преодоляват проблемите и всъщност всичко се прави за хората.Защото най-важно е хората да живеят спокойно и да се разбират.Политиката е голямо нещо. Политиците могат понякога да не се разберат, но тогава страдат именно обикновените хора.А тук аз забелязах и усетих, че всъщност се говори и се работи за живота на хората.Например, в тази гимназия, в която бяхме, това, което видяхме като възможности за децата от бедните райони, е един шанс те да променят своя живота и след това живота на следващите поколения.Това е впечатляващо.
К: Кое е това, което ще отнесете със себе си от Китай?
П: На първо място това е гостоприемството на нашите китайски домакини.Начина, по който ни посрещнаха, надхвърли всички наши очаквания.Гостоприемството на китайския народ, на китайските колеги, също така впечатлението от мащабите на страната, на разстоянията, хората, както и стремежа да се постигне висок стандарт на живот.
Р: Най-напред изключителната топлина на вас домакините, на хората, с които се срещнахме, т.е. аз вече знам какво е китаец. Аз имам своето обяснение-това сте едни изключително топли, добросърдечни хора, с много хубаво чувство за хумор, хора, които пеят много добре, много сте работливи, организирани, дисциплинирани, отворени към света.Твоето поколение всъщност почти всички говорите английски и по този начин също скъсяваме дистанцията.Разбира се това усещане за динамика, че всичко се развива изключително бързо.Всъщност наоколо е една огромна строителна площадка.Строи се много, пътищата са ви много хубави, нещо което като проблеми ние изживяваме.Сигурно имате и проблеми, които трябва да преодолявате, защото разбрах, че има и богати и много бедни хора, но се полагат усилия в тази посока.Така че Китай е много: и аромат, и цвят, и лица на хора, които съм срещнала тук.
К: Господин Хубчев, знам, че Вие работите за вестника на партията в България, как мислите за сътрудничеството между партиите на двете страни?
П: Аз мисля, че между Китайската комунистическа партия и Българската социалистическа партия има много добри приятелски отношения и тези отношения могат да се развиват и в бъдеще.Има редовен обмен на делегации между двете партии и двете партии имат много добро отношение една към друга.
К: Госпожа, Вие сте от Радио Благоевград, как според Вас може да върви сътрудничеството на българско радио с китайските колеги?
Р: Нека да припомним, че ние вече имаме опит в това- подписан е договор за сътрудничество между Радио Китай и БНР; всеки месец се прави радио-мост, така че слушателите в България да научават повече за Китай чрез участието на наши колеги-журналисти от Китай.В момента наша колежка от Радио Китай е на стаж в програма Христо Ботев на БНР. На срещите, които имахме ми се струва, че стигнахме до общо разбирателство, че бихме могли да си сътрудничим още повече, като разменяме програми най-вече в културната област, музиката, която слушат двата народа да стане по-популярна; можем да си сътрудничим в информационния обмен.Изказах една надежда, че бихме могли да разменяме и реклами, независимо, че пазара е в различен мащаб, могат да се намерят такива поводи и разбира се бихме могли да мислим за отделни предавания.Но това е въпрос на конкретно стиковане на информацията и на начина, по който да работим.Много е важно, че имаме възможност да звучим в интернет, а това също облекчава нашата работа.На нашите сайтове също може да има информация, да има звук от общата ни работа.Така че има много, което можем да свършим.
К: Има ли нещо, което бихте желали да кажете или пожелаете на нашите слушатели и всички, които четат интернет страницата на Радио Китай?
П: Искам да им пожелая да са живи и здрави, много щастие, много успехи в бъдеще.
Р: По добре е ръка да пипне, отколкото око да види.Осъзнах, че ние имаме някои представи за Китай, които вече са остарели.Китай освен,че е една огромна държава в сравнение с България, много бързо върви напред.Светът е при вас.Аз видях рекламите на всички световни марки и в индустрията и в автомобилите, и в текстилното производство.Това, че можем да разговаряме въпреки толкова различните ни езици, и намираме начин да общуваме, също е едно доказателство, че всъщност може би се заблуждаваме, че Китай е толкова далеч.Оказа се, че не е така.Елате в Китай, вижте и се убедете, че си заслужава да видите как една голяма страна умее да преодолява проблемите, не ги крие, но намира начин стъпка по стъпка да върви по пътя, така че хората да живеят по-добре, със съзнанието, че това не е лесна задача, но че не е невъзможна и че за това работят всички, убедени са, че това е в полза на всички.Това са повече от милиард души, които живеят на тази широка земя, които са различни и по своята вяра, но работят за своята държава.
