В един мартенски ден, още в ранни зори, момче на име Цай Яуей от село в провинция Хънан, пътува с автобус за курса си по право в предградията на Пекин. Следобед то трябва да се върне в града и работи на стаж в адвокатско дружество, чак до 7-8 часа, когато най-накрая успява да се прибере вкъщи.

Яуей пристига в Пекин през 2007г. след като завършил основното си образование. Тогава майка му работила в Пекин. Баща му бил починал отдавна и майка му е сред първите работници от селата дошли да работят в града. Без образование, тя е принудена да се занимава със сервитьорство. Успява да задели пари и отгледа Яуей и неговите две по-големи сестри в селото. Заради дългите години тежък труд, майка му заболява и днес живее в скромна подземна стая, където се лекува.

В сравнение с поколението на майка си, Яуей е щастлив. В момента той едновременно работи в едно адвокатско дружество и учи в правна школа. Живее в строежа, където работи чичо му, затова не плаща наем. Новото поколение селски работници като Яуей, родени през 80-те и 90-те години, не изпитват същата обич към земята както родителите си. Безплатното образование и техническата подготовка им помагат да усвоят умения, затова те се надяват да се занимават с работа с равностойни условия и да останат в градовете.

„Сигурно ще избера градската работа, чрез нея мога да покажа качествата си. Както преди и сега мисля, как да остана в Пекин завинаги."

Яуей никога не пести усилия да осъществи своята мечта. Той изглежда по-зрял от истинската си възраст. Носи черен костюм, с очила, златист часовник и пръстен, по неговите думи, това го прави да изглежда по-зрял и опитен и по-лесно да намери работа.

Но външният вид не може да разреши проблем изцяло. Той е бил охрана и подава оставка заради лошите работни условия и неплащането на труда. Започнал да се страхува от градовете, но после разбира, че законът може да му помогне.

„Бях на стаж в съда и научих за делата, разбрах, че мога да взема парите си. Консултирах се с преподавателите от съда, и разреших проблема след 20 дни. Шефът ми дължи 2000 юана заплата, чрез правна процедура получих 3000 юана компенсация. Законът е полезно оръжие."

За да повиши квалификацията си, Яуей решава да посещава лекции по право и английски език и работи в едно адвокатско дружество. Месечните му доходи възлизат на 8-9 хиляди юана. Освен за грижите към майка си, Яуей използва останалите пари в обучението за по-добро бъдеще.

Представителят на Общокитайското събрание на народните представители и експерт по въпроса за селските работници в градовете Джан Джаоан чува за историята на Цай Яуей. Според него, Цай Яуей е класически пример за новия тип селски работници в града, които са забравили за земята, и в душевния им свят и потребности е настъпила огромна промяна.

„Освен икономическите потребности, те имат духовни и културни нужди, защото получават добро образование в сравнение с поколението на родителите си."

В момента в страната има 150 милиона селски работници в градовете, сред тях новите заемат над 60%, т.е. 100 милиона души, една шеста от градското население в страната, затова трябва да се обърне голямо внимание на техните изисквания и нужди.

„Те са неделимата част от града. Без тях ще се появят различни проблеми за градското развитие. Ако се разреши добре този въпрос, развитието на предприятията ще бъде по-стабилно и икономиката ще бъде по-стабилна."

Според Джан Джаоан, трябва да се разрешат въпросите, свързани със селските работници в градове, като адресната им регистрация, равностойни с тези на градските жители заплати и общо възползване от шансовете в града. Например, в Шанхай в момента селските работници се ползват със същите права като градските жители при подаването на молба за наемане на държавно жилище. Ако са били регистрирани в период от седем години в града могат да закупят гарантиран апартамент.

Представителят на Общокитайското събрание на народните представители и маркетингов директор на шанхайска компания за дрехи Джу Сюечин е поддръжник на тази политика. Тя е била селска работничка в Шанхай, благодарение на своите усилия и отлични резултати, получава жителство в Шанхай. Тя каза, че се увеличава обществения интерес към селските работници в градовете,

„По време на миналото Общокитайско събрание на народните представители нямаше представител от селските работници в града, а този мандат има трима. Преди социалните осигуровки не бяха насочени към селските работници в градове, сега постепенно се подобрява ситуацията. Това е огромен напредък."

Всяка година Джу Сюечин отправя няколко предложения относно селските работници в градовете на годишната сесия на ОСНП. Тази година тя е обърнала внимание на духовното им състояние и въпроса с техните бракове.

„Преди се обръщаше повече внимание на работата и живота на селските работници в градовете. Наред с непрекъснатото обществено развитие, трябва да обърнем повече внимание на тяхното духовно развитие."

По думите й, новите селски работници изпитват липсата на братя и сестри така и на приятели, затова е необходимо създаването на платформи за психологическа помощ, с цел по-доброто адаптиране към живота в града. С помощта на Общокитайския профсъюз, през 2009г. Джу Сюечин основава уоркшоп носещ нейното име, което предоставя консултации и помощ на селските работници в градовете.

Дуж Сюечин се надява новото поколение работници като Цай Яуей да се обогати и положи всички усилия, защото успехът ще дойде при хората, които са отдадени на каузата.

Цай Яуей е уверен за бъдещето си. Неговата любима песен е „Моето бъдеще не е сън". Песента често му вдъхва кураж да не се отказва от набелязаната цел.

„Нямам високи изисквания, искам едно жилище с две стаи, хол, баня и кухня. Искам мама да не живее в подземната стая. Искам една стабилна работа и заплата и жителство в Пекин."

Мечтата е далечна, но пътят е ясен. Тяхната мечта е тясно свързана с общото развитие на държавата. По последни данни на Държавното статистическо бюро, през 2011г. за пръв път градското население надвиши селското, което означава, че нивото на урбанизация в страната надхвърля 50%. Тази огромна историческа промяна окончателно ще придвижи по-напред интеграцията на социално-икономическото развитие между градовете и селата, ще предостави по-добри условия за осъществяване на мечтата на новото поколение селски работници в градовете. (Ангелина - Диана)