През 2007г. Хун Дзиенхуа е обявен за наследник на нематериалното културно наследство – бамбуковите скулптури в стил Хуей. Това е признание за отличното му майсторство, но същевременно и голяма отговорност. Наследяване означава предаване на техниките и уменията, но на кого да ги предаде? Това е въпросът, на който Хун Дзиенхуа търси отговора.

„Сега студентите търсят работа веднага след дипломирането. А за овладяването на този занаят са необходими най-малко три години. Той трябва да се откаже от всичко в името на скулптурата, затова малко хора проявяват интерес към това изкуство."

Хун Дзиенхуа добави още, че той дава три месеца на желаещите да учат изкуството в неговото студио, да помислят дали могат да се откажат от изкушенията в името на занаята. А учениците намаляват с течение на времето.

По думите на Хун, за обучението в студиото са нужни три години, по време на които липсват доходи, затова само тези, които наистина обичат това изкуство, ще останат. Проблемът на Хун Дзиенхуа всъщност е общият въпрос пред нематериалното културно наследство.

50-годишният Ху Нан е майстор на бамбукови скулптури в село Хун. Под влияние на баща си Ху Нан упражнява калиграфия още малък и в последствие се влюбва в бамбуковата скулптура, като се занимава с този занаят вече десетки години. В момента той стопанисва свое магазинче в селото. През туристическия сезон успява да продаде някои произведения. Ху Нан ни каза, че понякога обсъжда с хората как да развие този занаят чрез предаване на техниката и намирането на чираци,

„Преди имаше чираци от моето село, но наред с туристическото развитие те смениха занаята. Имам общо 20 - 30 чирака. Те са от други места. Културата на провинция Анхуей не трябва да се ограничава с географията, защото тя е култура, трябва да се развива извън провинцията."

Обаче преподаването на занаята изисква учене от ръка на ръка. За сегашното положение и самият Ху Нан чувства неудовлетвореност.

„Главно преподавам технологиите и целия работен процес. Ако има нещо, което не разбират, ме питат по телефона. Честно ти казвам, не е възможно да се достигне до някакво ниво в срок от един месец, това занятие се нуждае от повече време."

Трудното положение като Хун Дзиенхуа и Ху Нан привлича вниманието на много учени. Сун Джунхуа, професор по китайска филология в университета Джуншан и Центъра на Китай за проучване на нематериалното културно наследство ни каза, че наследникът е ключ за защитата на традиционните занаяти. Засега най-големият проблем е недостигът на приемници на много нематериални културни наследства. Спрямо бурно развиващото се общество, нематериалното културно наследство се намира на нисък обществен статут. Доходите на наследниците му са значително по-ниски от другите сфери, затова хората не желаят да се занимават с тази професия. А за самото майсторство, според професор Сун, главно има два проблема.

„Първо, повечето занаяти нямат връзка със сегашния живот, т.е. няма реална нужда от тях; от друга страна, самото майсторство е пострадало от съвременните механизирани техники."

„Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство" на ЮНЕСКО изисква да се вземат мерки за поддържането на нематериалното културно наследство. Но заради различното разбиране от хората към жизнеността на нематериалното културно наследство, съществуват два начина за осигуряване на жизнеността му. Първо е консервативният начин, който изтъква автентичността и първобитността на нематериалното културно наследство и е против използването му с търговска цел, особено отблъскващо е разработването на наследството под претекст на защитата му. Второ е радикалният начин, който потвърждава промените и жизнеността на нематериалното културно наследство и счита предаването му за развитие и инициатива и одобрява комерсиализирането и индустриализирането му.

Според професор Сун, и двата начина са срещали проблем в практиката, като например вторият начин прекалено изтъква икономическата стойност на наследството, което всъщност нарушава значението на предаването на човешкото наследство и е в разрез с целта на ЮНЕСКО; А въпросът на първия начин е по-сериозен, като парите и правата на самите наследници. Нематериалното културно наследство, което се нуждае от закрилата на държавата, е в голямо количество, и се увеличава с всяка година. Ако се предприемат горепосочените два начина за защита, е задължително отпускането на огромни парични средства, това е нереално. Затова възниква един среден вариант – защитата при производството.

„Така наречената защита при производството означава придържането към закона за нематериалното културно наследство, т.е. да се обмислят особеностите и начина за производство на занаятите и да се добавят нуждите на обществото, значи да се проведат подходящи инициативи и промени според обществените нужди. Само така действително ще се гарантира защитата му."

И Хун Дзиенхуа обмисля тези въпроси.

„Трябва да се развива идеята ни, как да накарам творбите ми да съответстват с епохата, т.е. от една страна да се запази традиционното майсторство, от друга страна да притежава духа на сегашната епоха."

Като наследник, Хун Дзиенхуа е направил много за развитието на бамбуковата скулптура. След присъединяването на страната към „Конвенцията на ООН за защитата на нематериалното културно наследство през 2004г. и правителството предприема мерки в тази насока.

„Първо, са изработени съответните политики и правила. През 2010г. бе приет закон за нематериалното културно наследство, както и редица документи за оценяване на нематериалното културно наследство и техните наследници. Второ, е създадена държавната защитна система от четири степени, от Министерството на културата до културното управление в околията са основани съответните органи за защитата на нематериалното културно наследство."

Хун Дзиенхуа усеща усилията на правителството.

„През последните години с помощта на правителството получих кредити и приоритет в политиката за развитието. Мисля, че ръчният занаят също може да се развива добре ако вървиш по правилния път и с подкрепата на правителството."

В древността „четирите типа скулптура в стил Хуей" главно се използват за декор и красота. По-фините изработки и красиви модели символизират по-високия социален статут и културното равнище на собственика. Наред с икономическото развитие забогателите хора отново се връщат към стремежа за красота, което е добра новина за майсторите на ръчни изделия като Хун Дзиенхуа. Той признава, че предаването на технологиите често е свързано с икономиката.

„Трябва да благодарим на нашата страна, със забогатяването на държавата, колекционерите имат пари да купят нашите произведения, иначе не спечелвам пари, защото завършването на една качествена творба се нуждае от половин дори и една година."

Призната е художествената стойност на бамбуковата скулптура, както и се разширява пазара й. През последните години бизнесът на студиото на Хун Дзиенхуа е изключително добър. Неговите творби се продават поне над 10 хиляди юана всяка. Някои от творбите са закупувани от колекционери на още по-висока цена. Хун Дзиенхуа каза на журналист, че все повече хора идват при него да изучават майсторството.

„Някои чираци често ми изпращат кратко съобщение, дори идват в дома ми и ме молят на колене да ги науча на занаята."

Вниманието към бамбуковите скулптури е тясно свързано с голямата подкрепа на правителството, затова и той иска да се отплати на обществото. През 2009г. заедно с кметството на град Хуаншан организира програма под надслов „Обични занаяти", която има за цел „развитието на традиционните ръчни занаяти и грижите за децата". Хун Дзиенхуа отделя 3% от печалбата си за да спонсорира бедните деца в града. Той каза, че израснал в планинско селце и разбира добре състоянието и духовните изисквания на бедните деца в селата. Той си обещава да положи колкото се може усилия, да помогне на повече планински деца.

През изминалите 20 години, Хун Дзиенхуа, от малкото дете се превръща в наследник на бамбуковото изкуство. По пътя на неговото развитие, почти всяка стъпка е свързана с бамбука. По думите му една книга го е накарала да заобича бамбуковата скулптура, това е съдбата му с книгата; а чрез бамбуковата скулптура той се е срещнал с жена си, това е съдбата му с бамбука. Драги приятели, разказът за Хун Дзиенхуа завърши. Ако ви интересува нещо повече или имате въпроси към него, пишете ни на адрес bul@cri.com.cn Разбира се, най-добре ще бъде да дойдете сами в провинция Анхуей и посетите студиото му и неговите произведения. Това сигурно ще бъде едно незабравимо преживяване. Днешното предаване е дотук, нека да се срещнем пак в ефира следващата седмица. (Ангелина - Диана)