Стоя пред входа на „Бамбуковия ручей" и поглеждам нагоре към тази триетажна сграда. Най-напред ми прави впечатление типичния архитектурен стил на етнос Хуей – сивите тухли, черните керемиди и стените украсени с мотиви на коне. А шестте скромни врати като че ли ти разказват за отминалите времена. Всеки посетител ще усети духа на историята след като влезе в сградата, от шумния свят в тихата изпълнена с изкуство атмосфера. Тук е дворец на художествените творби. Разнообразните бамбукови скулптури са подредени внимателно, а техният създател е собственикът на сградата „Бамбуков ручей" - Хун Дзиенхуа.

„Това са Седемте герои в бамбуковата гора, те са част от колекцията на Забранения град и първата съвременна бамбукова скулптура в двореца след 1950-а година."

Бамбуковата резба е част от нематериалното културно наследство на страната. Произходът й може да се проследи от началото на човешката цивилизация. По исторически данни, когато прародителите в Северен Китай са писали върху животински кости, предците в Южен Китай вече са писали върху бамбук. Бамбуковата скулптура представлява резбоване на декоративни мотиви и йероглифи върху бамбукови изделия, или направените от бамбук предмети в различни форми като буди, хора, цветя, птици, риби и др.

Човекът, усвоил това високо майсторство, сигурно не е обикновен. Но 40-годишният Хун Дзиенхуа, който е на среден ръст и има скромна усмивка, изглежда много обикновен. Единственото нещо, което го различава от другите, са неговите ръце. Пръстите му го болят заради дългогодишното творчество и изпитва трудност да борави с тях. Но Хун Дзиенхуа никога не се оплаква от своя избор. Според него това е съдба.

„Израснал съм под мемориалната арка, всеки обяд се връщах от училище и играех под арката, дори спях над сивия камък там през лятото, заради прохладата."

В древен Китай издигането на мемориалната арка е символизирало добрия морал , предаващ се на поколенията. А относно спането на Хун Дзиенхуа под арката, освен прохладата, той постепенно се влюбва в прекрасните орнаменти и модели върху нея.

В район Хуейджоу, са известни четири стила в скулптурното изкуство, те са върху тухла, камък, дърво и бамбук. В душата на малкия Хун Дзиенхуа се заражда мечтата, да издяла красиви орнаменти върху дървото.

„Когато бях дете, баща ми ме караше да пазя дините, които отглеждахме. Докато правех това, ми хрумна идеята да взема една дървена дъска и направя скулптура от нея. Минувачите ми казваха, че според тях това е харчене на време и енергия."

Близките на Хун също се противопоставят на делото му, защото не спечелва пари от това. Чичо му започва да го учи на дърворезба. Родителите предпочитат той да стане един дърводелец отколкото да се занимава с дървени скулптури. Китайците обикновено не вървят срещу желанията на родителите си, защото според тях те имат дългогодишен опит. Но 15-годишния Хун Дзиенхуа не счита така:

„Настоявах да уча скулптура, казах им, че ми харесва, защото изпитвам радост, особено при една успешно завършена творба, като че ли съм изкачил висока планина."

Така Хун решава да купи велосипед и потърси майстор по дървена скулптура в района. Било много трудно, тъй като много майстори вече не се занимават с това занятие. Точно по това време, намира книгата „Бамбукова скулптура" от известния колекционер Уан Шъсян.

„Книгата ми даде много знания. Бях много изненадан снимките на бамбуковите скулптури, както и хубавите творби от нашите предци."

Книгата на г-н Уан Шъсян разширява кръгозора на Хун Дзиенхуа. Оттогава решава да се занимава с това изкуство. Интересното е, че през 2006г. той лично се срещна с Уан Шъсян в Пекин и става негов приятел. Бамбуковата скулптура му спечелва много приятели, дори и жена му – Джан Хунюн. В началото на 90-те години, Хун Дзиенхуа работи в един завод за дървени мебели. Там се запознава с Джан Хунюн, която прави бамбукови скулптури в завода. В очите й Хун се различава от другите работници.

„Когато той дойде, работех вече от три години. След месец, той стана нашия учител заради голямото майсторство, защото за нас скулптурата е само работа, а за него е хоби. Той е добър по душа. Един път си нараних ръката и той веднага ми подаде кърпа."

Така работейки всеки ден заедно, двамата младежи се влюбват. Но след една година заводът е закрит заради лошата търговия, което разколебава перспективата на Хун Дзиенхуа към бамбуковата скулптура.

„Да продължа ли с това или се върна към дърводелството? Не знаех дали мога да припечелвам от изкуството, защото тогава пазарът бе неясен. С подкрепата на жена ми реших да продължа със скулптурите и взех под наем едно студио."

Тогава в цялата страна се въведе реформата и отварянето на вратите към света. Много хора започнаха да откриват свой частен бизнес. Хун Дзиенхуа никога няма да забрави тежкото време в началото си.

„Доходите бяха много ниски и исках да спечеля повече пари за сватбата."

Хун Дзиенхуа си спомня, че тогавашната къща била много малка, само със спалня и кухня, самото студио било в спалнята. През лятото двамата спят на земята. Когато вали, в цялата стая тече вода. За двамата съпрузи обаче това е красив звук от природата.

При толкова тежки условия Хун Дзиенхуа непрекъснато повишавал своите умения. В началото прави копия на произведенията на древните майстори, после постепенно въвежда нови елементи въз основа на традиционното майсторство. По думите му идеите идват от детската среда и прецизните писмени описания. С течение на времето чувства, че сякаш може да говори с бамбука.

„Трябва да водиш диалог с бамбука по време на скулптурата. Задължително трябва да се потопиш в мислите си, да усетиш бамбука, като че ли самият ти си в произведението. Аз съм в него и той е в мен."

Големите усилия донасят успех. Първото му произведение – „през морето на осемте бога" се продава за 300 юана. Това го поощрява, защото творчеството му е признато. Малко по малко започна да се отърсва от съмненията си и влага всичките си сили в творческата дейност. Редица скулптури започват да излизат от студиото му като гъби след дъжд и получават похвали. През 2007г. Хун е обявен за наследник на нематериалното културно наследство – бамбуковата скулптура в провинция Анхуей. Това е потвърждение за неговото майсторство. Същевременно е голяма отговорност. Как да предава това изкуство? На кого да го предаде? Какви проблеми среща Хун Дзиенхуа в този процес? Скъпи приятели, следващата седмица по същото време следете нашата рубрика „Социален живот", водещата Ангелина ще продължи да ви разказва за съдбата на Хун Дзиенхуа с бамбуковите скулптури. Благодаря за вниманието!

(Ангелина - Диана)