Село Хун е разположено в подножието на планината Хуаншан, провинция Анхуей, Източен Китай. То е построено по времето на династия Южен Сун и е с хилядолетна история. През октомври 2000г. Хун бе вписано в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заради специфичното разположение на сградите и майсторски направените изкуствени канали. С какво се различава това село от останалите?
Драги приятели, в днешното предаване на рубриката „Социален живот" водещата Ангелина ще ви заведе до това известно селце.
Ли Джундъ е зам.главен секретар на партийния комитет на селото.
„Цялото село прилича на един бивол. Голямото езеро Нанху е корема, по-малкото езерце Йуеджао – стомаха и изкуствените канали - червата. Затова селото се нарича село във формата на бивол. Нашето село е проектирано от специалист. В храма на предците на селото можете да научите, че една жена е проектант на каналите тук."
Не е лесно да се проектира село във формата на бивол, особено за една жена, защото в древен Китай мястото на жените в обществото е било много по-ниско от това на мъжете.Освен това правилото е забранявало да се слагат портретите на жени в храма на предците. Г-жа Ху Джунг, която е проектант на селото, е единственото изключение.
„Тя кани още един майстор по Фъншуей и заедно правят оглед на селото.Планът на селото следва посоката на течението на реката.Така се използва естественият наклон и водата се оттича в езерото, без да има нужда от допълнителни съоръжения."
Строителството на водната система е било труден процес. Първо един естествен кладенец е бил превърнат в изкуственото езеро Йуеджао, което е във формата на полумесец.След това в западната част на селото е бил построен бент и канали, за да може водата да влиза в селото и да минава пред всеки дом. Най-накрая водата се влива в южното езеро Нанху, пречиствайки се по естествен начин. Системата е изградена за повече от 130 години и снабдява цялото село с вода. Баба Шу, която е над 70-годишна възрастна жена, живее край южното езеро. Тя разказва:
„Водата в южното езеро преди бе много чиста. Тук миехме ориза и зеленчуците. Четирите ми деца също плуваха в него."
По думите на бабата, днес езерото е по-мръсно.
„Сегашната вода не става за пиене, защото е замърсена. Понякога идват студенти, които рисуват и изливат боите си направо в езерото."
Кметството е предприело някои мерки за борбата със замърсяването на езерото, засадили са повече водни растения, които да пречистват водата, но това не успява да разреши проблема окончателно. От 1985г. селото бе отворено за туристи и ежегодно броят на китайските и чуждестранни посетители расте. През 2010г. те са били 1.1 милиона. Главният секретар на партийния комитет на селото Уан Пин сподели пред наш журналист,
„Преди замърсената вода можеше да се пречиства чрез изградената водна система. Но с увеличаването на туристите проблемът се изостри."
Той добави още, че неговите хора търсят начини за разрешаването на въпроса. Имало е идея да бъде инсталиран тръбопроводи, но се притесняват, че това може да повреди древните сгради в селото, и са се отказали. Сега вече е намерен ефективен вариант.
„Построихме новата зона извън селото и преместихме там някои ателиета, които посрещат студенти. А в самото село оставихме само някои първокласни студия. От друга страна, разработихме някои правила и ги разпространихме сред селяните. Поставени бяха кошчета за боклук на местата, където се събират да рисуват студенти. Така кметството се справи окончателно с проблема с боклуците."
Увеличаващите се с всеки изминал ден туристи, донасят не само по-голям натиск върху защитата на околната среда, но и селото става по-шумно. Ли Дъджун ни каза, че в началото на туристическото развитие, селяните не са били много благосклонни към посетителите.
„В началото, някои хора, особено възрастните, не даваха да ги снимат, защото според тях снимането ще отнесе душата им."
Постепенно селяните свикнаха с все повечето посетители. Особено когато забелязаха, че доходите им се увеличават наред с туристическото развитие. Г-жа Уан, която е на около 30 години, се занимава с едно магазинче. Тя се отнася със смесени чувства към туристическото развитие на селото,
„Преди се занимавахме със селска работа, всички бяха свободни, но парите бяха малко. Сега икономиката се развива, ставаме богати, но не се чувстваме толкова добре. Може би е така, когато хората спечелват пари."
Нейните думи са израз на мисленето на повечето селяни. Като кмет на селото, Уан Пин желае неговите съселяни да имат по-добър живот и да печелят повече пари. В момента има някои нови обекти за разработване, например изграждането на един голям паркинг до южното езеро, с това туристите могат да стигат до вътрешната зона направо с колите си; друг обект е строителството на търговска улица извън селото, с цел възстановяване спокойствието в самото село. Идеите са добри, но селото е обект на световното наследство, затова кметството е изключително внимателно, когато се стигне до изпълнението на някой от обектите.
„Дълго време обмисляхме дали новата зона и самото село се съчетават хармонично. Регистрирахме новите обекти, но трябва да обмислим внимателно изпълнението им.Ще поканим експерти да дадат оценката си, защото ако се наруши световното наследство, ще извършим престъпление спрямо нашите деца и наследници."
Времето през ноември е изпълнено с есенна атмосфера, което не влияе на интереса на посетителите към селото. Портретът на проектанта Ху Джун спокойно виси на стената в ритуалната зала на селото. Обаче тя едва ли е предполагала, че днес, след няколко стотин години, нейното село ще привлича милиони туристи. Фактически, тя и предците на селото Хун са положили големи усилия при изграждането на селото, както правят нейните наследници днес, за да го запазят в автентичния му вид.
(Ангелина - Рузие)
