Улица Бакуо винаги е била оживено място, но малко хора знаят магазинчето Сямогаб, и също не знаят, че този малък магазин е създаден преди 100 години. Собственикът му е непалец на име Жетна Гума Туладаха. В магазина са изложени много будистки статуи. Един портрет привлече вниманието на нашия репортер. Собственикът на магазина като че ли е разбрал какво иска да попита нашия репортер, и веднага на перфектен тибетски, започна да обяснява:
"Това е моят прапрадядо Басу Жана. Преди около 125 години, той пресича Хималаите и пристига в Лхаса на кон. Тибетците не знаели името му и го нарекли Сямогаб, което на тибетски означава „бяла шапка", защото той винаги носи една бяла шапка в непалски стил. Впоследствие прапрадядо му решава магазина да се нарича Сямогаб."
След мирното освобождение на Тибет, на улица Бакуо се стичат много бизнесмени от Непал. Тогава Тибет е все още изостанал и е почти изолиран район. Бизнесмените донасят продукти от Индия, Непал и Бутан. Затова магазините не са много и разнообразието на видовете стоки е ограничено.
През изминалите 100 години, външният вид на магазина Сямогаб почти не се е променил, но стоките, които се продават в него, претърпяват промяна заедно с развитието на епохата. Туладаха казва:
"Този магазин има 125-годишна история. Моите предци не са продавали статуи на Буда, а храна, дрехи и други стоки от първа необходимост. Преди много години, тибетците нямали достатъчно храна и облекла, затова моите предшественици са донесли от Непал. Тогава жителите на Лхаса често чакали дълго време, за да купят нашите стоки.".
77-годишният Иси Лоджу от малък живее на улица Бакуо. И до ден днешен, той пази снимка на улицата през 1916 година:
" Преди 59 години в Лхаса имало само един черен път. Хората и добитъкът могат да минават, а колите не. Тогава на улицата Бакуо не се продавали много стоки, само свещи, кибрит, цигари и алкохол, всички внесени от чужбина."
Туладаха е четвърто поколение собственик на магазина Бяла шапка. Предишните собственици са превозвали стоки на гръб и коне, и за внасянето им било необходимо дълго време. Докато сега транспортът е много удобен и бизнесът се подобрява непрекъснато.
"Дядо ми и баща ми внасяли стоки от Катманду с коне. От Катманду до Лхаса те пътували 25 дни, а сега транспортирането отнема само два три дни. Сега ние изнасяме от Китай и внасяме от Катманду. Бизнесът е много добър."
С гордост Туладаха казва, че на улица Бакуо неговият магазин е първият, който продава статуи на Буда. Той е избрал най-добрият завод за статуи в Непал, затова тук хората вярват в качеството на статуите."
Скъпи
55-годишният Туладаха живее в Лхаса от 27 години и говори на перфектен тибетски език. Комшиите му го наричат "жител на Лхаса".
Улица Бакуо не е голяма. Благодарение на бързото развитие през изминалите 60 години, тя се превърна в мост между Тибет и външния свят и в най-големия център за стоки в автономния район. Това също е мястото, което китайските и чуждестранни туристи непременно трябва да посетят.
Хората казват, че ако не посетиш улица Бакуо, все едно не си ходил в Лхаса. На 2-километровата улица Бакуо, са събрани 1410 магазина. Бизнесмените са от Непал, Индия и други съседни страни, има и от различните националности в Китай – тибетската, ханската, мюсюлманската и други. Това място е вече международен пазар, оживен като търговската улица Уанфудзин в Пекин и улица Нанкин в Шанхай.
Туладаха е оптимистичен за бизнеса си в Бъдеще. Според него, в Лхаса обществото е стабилно, икономиката се развива бурно, затова неговият бизнес непременно ще процъфтява./Хъ-Д/
