Скъпи слушатели, здравейте! Добре дошли в рубриката „Социален живот". Аз съм водещия Хъ Пинлян. В днешното ни предаване ще ви запозная с едно от малцинствата, които живеят в Китай и това са евенките.
Окръг Хулубейр в автономния район Вътрешна Монголия е земя на легенди, по чиито пасище живеят поколения от прочутите със своята храброст и честност евенки, един от древните етноси в Северен Китай. Ужерту е писател от тази народност и разказва за историята на народа си:
„Евенките живеят разпръснато поради исторически причини и в момента са главно в Китай и Русия. Те са разпределени на племена като Солон, Тунгус и Якут. На 1 август 1958 е основан автономният окръг на евенките и по тяхно желание отново влиза в употреба самоназванието им. През 1998 година за отпразнуване на 40-годишнината от създаването на окръга и представяне на това национално малцинство пред повече хора, бе създаден музей на евенките".
Музеят на евенките се намира в центъра на град Баян Туохай. Външната му форма прилича на планина и представлява уникалния национален стил на този етнос. Пред музея е поставена бронзова статуя на войник на кон, облечен в броня и носещ оръжие. Влизайки в музея, човек сякаш попада в девствените гори, заобиколен е от диви животни. Целият музей показва жизнеността на природата.
Хората от племето Якут живеят в снежна гора. Те ходят на лов и отглеждат елени. Те са единствените в Китай, които все още отглеждат елени и са последните истински ловци.
Евенките в Китай нямат своя писменост и до края на 60-те години на миналия век са нямали и постоянни жилища. Птиците, зверовете и рибата са основната им храна и източник на материал за дрехите им. Те живеят по своя самобитен начин във високите планини и гъстите гори, които са всичко за тях. Всъщност, целият им живот е зависим от природните условия. "Суолуоцъ" на китайски се нарича типичното евенкийско жилище. То се състои от две основни части, едната е скелет от двайсет-трийсет извити пръчки с височина от около 4 метра. Другата част на къщата е обвивката на този дървен скелет, която обикновено се прави от дървесна кора. През зимата евенките поставят върху нея животински кожи, за да се предпазят от студа. Вратата се отваря винаги по посока на изгряващото слънце, а в средата на къщата има огнище. И до ден днешен, евенките строят и живеят в такива домове.
Известни като "боговете на гората", евенките смятат за свои най-добри приятели сокола и елена. Елените са превозно средства през горите, от тяхната кожа евенките шият дрехите си, месото им е тяхна основна храна, а някои от органите им се използват като средство за лечение на различни болести.
Евенките изпитват дълбоки чувства към елените и се грижат за тях като за собствени деца, дават им красиви имена. По време на празници, те украсяват тези животни с разноцветни носии и бронзови звънци. Като най-характерна част от културата на евенките, на видно място в музея са поставени восъчни фигури на елени и ловци.
Още от древността религията на евенките е шаманизма. Чрез поклонение пред своите тотеми и душите на предците, те се молят за спокойствие и просперитет на племената, по този начин също гонят злите демони и болестите.
Писмените материали и фотоси в музея показват промените в живота на евенките и тяхното развитие. Там може да се види и решението на правителството за създаване на автономния окръг, показващо, че е евенките, като другите национални малцинства в Китай, имат еднакви права на самоуправление. В момента живеещите в пределите на Китай представители на този етнос са 30 хиляди, докато през 1957 година са били едва 7 хиляди.
Марияна често пее песента "Ние сме хората на горите". „Защо ли пея тази песен? Защото ние наистина бяхме хората на горите. Но сега имаме постоянни къщи и животът ни е стабилен. Ние сме щастливи".
Мариана има дълбоки чувства към промените и развитието на своята националност. По-рано те са били ловци, след това са станали скотовъдци, а сега вече са част от съвременното китайско общество. С тази песен, Марияна показва своята радост от добрия живот.
Скъпи слушатели, това беше всичко за днес. До чуване! /Хъ-Т/
