Скъпи слушатели, в Китай има една група доброволци, които са завършили висше образование, усвоили са нови технологии, имат идеи и са млади и енергични. Те доброволно служат на провинциите в западен Китай, които са относително икономически изостанали в сравнение с източните провинции на страната. В днешното ни предаване от рубриката „Социален живот", ще ви разкажа историята на доброволката Шу Сяоян, родена и израснала в провинция Шандун, но работеща днес в Синдзянуйгурския автономен район.

През 2004 година, Шу Сяоян написва статията „Синдзян, аз съм тук". Тогава тя се намира в красивия крайбрежен град Циндао. В статията тя пише така: „Преминавайки обширната пустиня и гори, оставям част от сърцето си в едно място наречено Синдзян…"

През 2005 година, Шу Сяоян завършва висше образование. Тя отказала много възможности за работа в Циндао и без колебание, се включва в доброволците висшисти в помощ на провинциите в западен Китай. Организаторите обаче й казват, че не приемат момичета в групата на доброволците. Шу Сяоян многократно разговаря докато накрая успява да убеди организаторите, че е готова да работи дори в най-лошите условия. Аграрният университет на Циндао я приема и тя става единствената доброволка в групата през 2005 година.

Спомняйки си за своя избор, Шу Сяояан казва: „че и досега не съжалявам за него, но много хора са се съмнявали дали може да бъда истинска доброволка. Смятам, че чрез участието в групата на доброволците, ще покажа своята стойност, тъй като обичам това място и работя всеотдайно. Доброволците като мен искат чрез своята дейност да привлекат вниманието на повече хора в икономическото развитие на западен Китай."

На 25 юли 2006 година, Шу Сяоян започва едногодишен доброволчески живот в община Сиджир, област Мулей, Синдзянуйгурския автономен район. Общината включва 4 села. Тук има малко хора, земята е обширна, а пътищата се вият из планините. Няма пътна и телекомуникационна мрежа. Най-трудното за Шу Сяоян обаче е езиковата бариера, в началото било много трудно да контактува с местните хора. Тя казва: " Не съм свикнала с храната, не мога често да се къпя, условията са доста тежки, но съм тук, готова съм да преодолея всички трудности."

Шу Сяояан не е доволна от всекидневната си работа. През 2006 година, създава благотворителната организация "Слънчева мрежа". Тя сподели с нашия репортер, че много деца в общината не ходят на училище, защото техните родители нямат пари. „Исках да им помогна, но подобна задача е непосилна за сам човек. Затова реших да създам „Слънчева мрежа", за да съберем повече хора в помощ на децата от изостаналите райони."

Годишната доброволна работа приключи. Шу Сяоян се завърна в Шандун и работи в местна телевизия. Но не е забравила Синдзян и често пише статии за тамошните хора и живот. През 2009 година по време на командировка в Шандун, председателят на Партийния комитет на околия Мулей Яо Дзиенджун попада на статиите на Шу Сяоян и е трогнат от тях. След това околийското управление решава да покани Шу Сяояан да се завърне в Синдзян.

В началото на 2010 година Шу Сяоян напуска Шандун, отказала се от уютния живот и се завръща в околия Мулей. Ръководителят на околията Яо Дзиенджун казва: „Шу Сяоян разпали надеждата в сърцата на децата. А работата на доброволците е ценна за Синдзян, защото те внасят нови концепции, нови знания и съвременни технологии за развитието на изостаналия район."

Доброволческият дух на Шу Сяоян вдъхновява много хора. През 2011 година, 2500 души се записват за доброволци в Проекта за подпомагане на западен Китай. От 2003 година насам, 6263 доброволци от различни провинции са работили в Синдзян, а 1600 от тях са останали там. Те са новата жизнена сила за развитието на автономния район./Хъ-Д/