За да подпомогне на деца от засегнатите райони да преодолеят ужаса, Центърът за работа с младежи към националния Институт по психология и Китайската асоциация за психично здраве организираха семинар под мотото „Нека да отидем заедно на училище". Целта бе, чрез посещения в Пекин и общуване за няколко дни с техни връстници от столицата, децата от Уънчуан да усетят обичта и грижата на обществото и излязат от тъмната сянка на бедствието.
Луо Дзиенхуей от пекинската болница „Йенду" в Пекин е предоставяла доброволна психологична помощ на децата, и разказвайки за семинара отпреди три години си спомня:
„Когато видях децата от засегнатите от земетресението райони ми стана много мъчно. Особено за тези, които бяха загубили родителите си и раните в сърцето им още бяха отворени. Бях обаче и радостна, че са оцелели в страшното бедствие".
Душевната болка, причинена от земетресението вероятно би останала кошмар за децата през целия им живот, затова психологичната помощ е много важна за възстановяването им.
Според Луо, психиката на много от децата се е променила заради земетресението.
„Едно момче бе търсило баща си в развалините и видяло как изваждат безжизненото му тяло. Това го довело до шок, който променил целия му характер и то бе станало по-раздразнително. Друго 13-годишно момиче пък загубило и двамата си родители в земетресението и останало само с 4-годишната си сестра. Двете дойдоха в Пекин и момичето не можеше да спре да плаче. Все пак бе дете само на 13 години."
Много други лекари и психолози като Луо Дзиенхуей работиха, за да помогнат на децата да се справят със спомена за ужаса и трудностите след това.
„Тогава живеехме в хотел. През деня децата излизаха да играят, а вечер разговарях с тях, опитвайки се да им помогна да се справят с психическата болка", обяснява Луо.
По време на почивката в Пекин децата посетиха Великата китайска стена, Благоуханната планина, Забранения град, Музея за наука и технологиите и други интересни места, а благодарение на терапията, която доброволци като доктор Луо им оказаха, болката в душите им намаля.
От пекинската почивка на децата от Уънчуан, която продължи само седмица, изминаха три години. Луо Дзиенхуей обаче продължава да поддържа контакт с някои от тях.
„Понякога им се обаждам по телефона. Мисля, че в момента психиката на децата се възстанови, някои от тях постъпиха в гимназия, а едно дори влезе в университет."
Сега оцелелите от голямото земетресение деца са позабравили ужаса, пораснали са. Едно от тях разказва:
„Трябва да вярваме в бъдещето, тъй като много хора ни помагат и се грижат за нас. Трябва да сме благодарни на обществото и да му се отблагодарим със своя труд. Ще учим усърдно, за да изградим домовете си отново." /Петя-Т./
