В момента десетини китайски инвалиди, подкрепяни от един доброволец, се опитват да разкажат в серия книги историите си и направят обществото по-съпричастно на хората с проблеми. Доброволецът, който се е нагърбил с трудната задача да им помага се казва Джан Дануо.

Един от инвалидите – Джан Юнчън, е с диагноза миастения гравис. Той е роден през 1980 г. в село в североизточната част на Китай и заради коварната болест трябвало да се откаже от училището още като малък. Обичал да чете вестници и мечтал да стане писател, но заболяването прогресирало бързо и когато станал на 16 години вече не можел дори да ходи. Изпаднало в отчаяние, момчето изпратило писмо до вестник „Хейлундзянска радио и телевизия", благодарение на което се свързал с Джан Дануо. И това променило съдбата му.

Джан Дануо бил редактор на вестника, а в свободното си време работел като доброволец в подкрепа на инвалиди. Тогава получил писмото на Юнчън. Джан Дануо си спомня:

„В писмото прозираше голямото отчаяние и силното желание на момчето да стане писател. Стана ми жал и исках да му помогна да сбъдне мечтата си. Свързах се с него и му дадох кураж. Измислих няколко теми, свързани с болестта му и му поставих за задача да ги опише. Когато Юнчън приключи всички съчинения се появи романа".

С подкрепата на Джан Дануо, Юнчън започнал да използва писалка, поставена между показалеца и средния си пръст – единствените, които можел да движи и се захванал със задачата, която му поставил редактора. След като приключил първото есе, Джан Дануо го прегледал и поправил, обсъдили го, отново внесли корекции и така цели 6 години, докато романът се появи на бял свят. През април 2003 г. издателството на провинция Гуанси отпечата книгата на Джан Ючън, която носи заглавието „Ако мога да вървя три дни".

Впоследствие Джан Дануо се свързал и с други инвалиди, които имали съдба, сходна с тази на Юнчън и също като него изпадали в отчаяние и се борели с живота. Джан Дануо окуражил и тях да разкажат историите си на света, след като прочели книгата на Юнчън други се свързали с редактора и го помолили да ги научи да пишат. Така у Джан Дануо се зародила идеята за серия от книги „Епопея на душата", в които се разказва за инвалидите в Китай, които са над 80 милиона.

След Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г. Джан Дануо напуснал журналистическата си работа и се отдал на грижи за инвалиди и болни. Един ден седмично той работел в Центъра за социални грижи на пекинската община Сичън, където обслужвал хора в изключително тежко здравословно състояние, а през останалото си време помагал при съставянето на „Епопея на душата". През септември 2010 г. Цяо Йе от провинция Шанси издала с помощта на Джан книгата „Лявата ми ръка взе твоята дясна". Това е третото произведение, издадено благодарение на Джан Дануо и в момента близо 40 души от цял Китай контактуват с бившия редактор по телефон и чрез интернет, получават от него съвети и напътствия.

Джан Дануо, който вече дълги години помага безкористно на инвалидите обяснява:

„За да помагаш на някого без мисълта за възнаграждение са нужни не само добро сърце и обич към хора. Ако се занимаваш дълго време с това, разбираш, че става дума за кауза. Ако откриеш някаква сфера, която свързва много хора с твоите предимства и ум, на практика намираш щастие, а това поражда усещането, че начинанието ти няма как да не успее. Ако не се предадеш и продължиш да работиш в тази сфера, удоволствието е наистина несравнимо".

А за Джан Дануо със сигурност може да се каже, че е открил каузата си. /Петя-Т./