Госпожа Ян Юeнчао е на 57 години и преди две години се е пенсионирала. Вместо да стои у дома или прекарва времето си в почивка и сред приятели, тя обаче решила да стане доброволка в болницата на Пекинския университет.

„Скучно е да седя по цял ден у дома. Животът е по-интересен ако работя", обяснява просто Ян.

Дълги години жената страда от болки в краката и тази болница и става като втори дом. Затова и след като научила, че се търсят доброволци, отишла без да мисли много.

„Един ден до регистратурата видях обява за набиране на доброволци. Работата ми се видя подходяща и се записах", продължава разказа си възрастната дама.

Това станало през декември 2009 г., когато Отделът за връзки с обществеността на болницата за първи път набира външни доброволци. Интересът – по думите на началника му Хао Сюдзие – е голям и за две години се записали 1300 доброволци, основно студенти и пенсионери. Те изпълняват 15 различни задачи.

„До момента 8000 доброволци са работили 16 000 часа. Задачите им се свеждат главно до грижа за болни и здравно образование на пациентите".

Предвид факта, че болните, които идват за помощ в болницата имат не само физически проблеми, но много от тях са с отпаднал дух, управата решава да създаде този Отдел за връзки с обществеността, чиято основна цел е подобряване на отношенията с пациентите.

Доброволците насочват хората към съответните гишета, за да не се лутат, особено в пиковите часове, когато е изпълнено с народ.

Г-жа Ян Юенчао обикновено работи до регистратурата и касите на болницата и помага на пациентите да попълнят необходимите формуляри. Тя работи всеки понеделник и сряда сутрин и до момента е обслужвала клиенти 600 часа без да й бъде платено и стотинка. През по-голямата част от годината Ян Юенчао е изпълнявала други задачи – разговаряла с хоспитализирани болни, помагала при заемането на книги от библиотеката и при копирането на документи. Накрая обаче избрала да работи при регистратурата, където, според нея, е най-тежко.

„Тук има много гишета и хора, които задават всякакви въпроси. Според мен обаче, ако няма работа, няма смисъл да стоя тук. Аз желая да подпомагам на хората и съм доволна да отговарям на въпросите им", казва г-жа Ян.

Всеки понеделник и сряда сутрин в болницата е пълно с хора. Има и такива, които идват от провинцията и на тях им е най-трудно. Г-жа Ян обаче ги познава от пръв поглед и винаги е готова да им помогне.

„Пациентите от провинцията обикновено са с много багаж. Те идват тук направо от гарата и не знаят нищо за реда – нито как да се регистрират, нито как да видят лекар. Отначало ги питам какви са оплакванията им, след което ги запознавам с процедурите", обяснява доброволката.

Доста от близките и приятелите на Ян Юенчао имат предразсъдъци по отношение на работата й, други откровено не я разбират.

„Често ме питат защо ходя в болницата, където е пълно със зарази. Аз обаче отвръщам, че това няма значение, тъй като нося маска, поддържам хигиената си на ниво и досега съм нямала проблеми", обяснява Ян.

Всъщност в болницата има хигиенни и санитарни правила, чието спазване гарантира на доброволците нормален труд без да се притесняват от заразяване. Така например на тях не им е позволено да се занимават с медикаменти.

„Преди да постъпим на работа самите ние минаваме преглед, питат ни за история на минали заболявания, и тези, които са подходящи могат да обслужват пациенти", обяснява жената и добавя, че обучението на доброволците също помага за намаляване на рисковете.

За г-жа Ян Юенчао най-голямото удовлетворение от работата й като доброволец е, когато може да помага на хората. Освен това, тя е доволна, че може да участва и в периодичните семинари на болницата, посветени на здравни теми и да получава нейното здравно списание.

Доброволците в болницата не се стремят към материални облаги, но пък началникът на Отдела за връзки с обществеността Хао Сюдзие казва, че полагат грижи да им дадат най-малкото комфортна работна среда.

„Наистина сме трогнати от труда на тези хора. Затова се опитваме да им осигурим, според възможностите, поне място за почивка, вода, униформа. Обучаваме ги и организираме, за да ги насърчим и привлечем повече доброволци", казва той. /Петя-Т./