Когато човек е на 20, той гребе с пълни шепи от живота, наслаждавайки се на младостта и романтиката. Граничарите от едно поделение в Тибет обаче са се отказали доброволно от всичко това, избирайки самотата на високото плато. За тях охраната на границата е свещена, а младостта и любовта им са по-различни от тези на останалите хора.

Лу Джоуян е едва на 20 и от два месеца е в поделението в Ганба, разположено на 4900 метра надморска височина. Когато патрулира по китайско-индийската граница, той усеща отговорността. Лу, който е влязъл в армията след Педагогическия институт в провинция Хънан, не отрича, че се вълнува от същите материални неща като съучениците си, но след дълъг размисъл е сигурен в избора си.

„Когато се обаждам на приятели, те ми разказват за техния разнообразен живот и започнах да се съмнявам, че съм постъпил правилно. Когато обаче се размислих, стигнах до заключението, че съдбата е справедлива и към мен по свой особен начин. На границата се научавам на упоритост, смелост и отговорност."

Често наричат поделението в Джаннян, намиращо се на 4600 метра надморска височина, „заставата сред облаците". И това е самата истина, защото тя винаги е обвита в облаци и мъгли. Наоколо са стръмни скали, няма и нормален път. От октомври до април всяка година планината е блокирана от сняг и войниците не могат да мръднат никъде. Те ядат складираните през лятото зеленчуци и пият снежна вода. Единственото им развлечение е тенис на маса, четене на книги и гледане на телевизия. Ма Гуандзин е 23-годишен и не разказва за нищо от това на родителите си, казвайки им само „бъдете спокойни".

„Не ги занимавам с проблемите, понеже съм единствено дете в семейството. Те са спокойни когато чуят, че тук условията са добри. Казвам им, че преследвам мечтата си тук и че няма нужда да се тревожат."

„Джагла" е граничния пункт, намиращ се на най-голяма надморска височина – повече от 5300 метра. Всяка година по пет месеца в него прекарва местното тибетско момче Удзин Дорже. Той е на 27 години и от две години е женен, но за това време е бил със съпругата си Лам само 30-тина дни. На въпрос дали съжалява, че се е омъжила за мъж, който го няма у дома, Лам е категорична, че това е било нейно желание.

Благодарение на подкрепата й Удзин Дорже може да гледа спокойно задълженията си на границата.

„Когато родителите му бяха болни, не му казахме нищо. Сама ги водих до болницата, тъй като той е зает. Подкрепям го, колкото мога и съм горда, че съм му жена", казва Лам.

Удзин Дорже обаче се чувства виновен пред съпругата си и догодина, по време на отпуската му, смята да я заведе на море в град Циндао. И двамата, израснали в Тибет, никога не са виждали морето, затова той иска заедно да почувстват необятността и романтичността на безбрежните води.

В граничните поделения в Тибет има немалко съпрузи като Удзин Дорже и Лам, както и такива, които са се отказали от личен живот. Сред тях е 28-годишният Хъ Джънхай, който работи като преводач. Веднъж имал среща с едно момиче, но когато разбрала какъв е живота му, тя си тръгнала. Спомняйки си за тази случка, Хъ Джънхай казва:

„Тя ме попита кога мога да се върна. Казах й истината, че не съм наясно, и може да се наложи да чака 10 години. Не се отказах да я убеждавам да се омъжи за мен, но накрая тя ме попита: „Ако се разболея посред нощ, към кого да се обърна?" Не знаех какво да отговоря. Ако животът й без мен щеше да е по-добър, не трябваше ли да уважа желанието й?"

Такива случаи не са малко сред офицерите и войниците в тибетските гранични поделения.

24-годишната У Чанжун служи в застава, която се намира на 3900 метра надморска височина и може да се види с приятеля си само веднъж месечно:

„Разбира се, не можем да се срещаме често както другите момчета и момичета. Но когато облечем военната униформа, свикваме със сегашния начин на живот."

В очите на У Чанжун такава обикновена любов е достатъчна. /Петя-Тодор/