Град Цанджоу, известен с бойните си изкуства, се намира в северната китайска провинция Хъбей. Тук хората от векове практикуват ушу, но какво означава това изкуство за днешните младежи? Нека влезем в най-голямото местно училище за бойни изкуства „Пангу" и се запознаем с възпитаниците му.

В момента в училището се обучават повече от 300 деца. Въпреки летните жеги там има ученици, които упорито тренират. Един от тях е Чън И, който размахва голям железен боздуган, и в кратката пауза обяснява, че практикува бойни изкуства вече 10 години.

„Тогава родителите ми ме изпратиха в това училище, за да отслабна", не крие причината да започне да се занимава с ушу момчето.

Въпреки че в началото Чън И дошъл тук за да свали излишните килограми, после той открил, че ползата от практикуването на китайски бойни изкуства е доста по-широка, а най-важното било, че напредването му носело голямо удовлетворение.

„Научих много от практикуването на ушу. Треньорът ни показа, например, една поза на краката, която не успях да изпълня половин месец. После обаче се получи и бях много доволен от себе си. Чувството да постигнеш нещо трудно е незаменимо".

Наред с практикуването на по-сложните техники, Чън И навлиза по надълбоко и във философията на бойните изкуства.

„Човекът, който практикува бойни изкуства трябва да е скромен и цени добродетелите. Ушу е физическо умение, но също така е от полза и за душевното обогатяване", казва момчето.

В момента Чън И се опитва да овладее боя с боздуган. Вече е бил на няколко състезания, където е показвал майсторството си с това оръжие и те са му дали допълнителна увереност в самия него, така и в желанието му да продължи с тренировките.

Чън Дзядзя е весела и приказлива 18-годишна девойка. Тя постъпила в училището, когато била на 9 и също толкова години вече овладява майсторството на китайските бойни изкуства.

„Тъй като тук е място, където са възникнали и са се развили бойните изкуства, много родители насърчават децата си да ги изучават. Майка ми бе тази, която настоя да се занимавам с ушу. Може би защото навремето нейните родители не й позволили".

Чън Дзядзя обаче не била съгласна с решението на майка си и в началото не искала да постъпи в училището „Пангу".

„Тогава не харесвах бойни изкуства. Бях слаба и болнава, и родителите ми казаха, че заниманията с ушу са полезни за здравето. Тук сме един от родните краища на бойните изкуства и всички родителите очакват децата им да бъдат майстори".

Първоначално Дзядзя не се справяла добре в тренировките, но постепенно нещата се променили.

„В началото нямах добри резултати. После обаче започнах да тренирам по-упорито и преодолявам трудностите. Така започнах да напредвам и сега мечтая един ден да спечеля шампионска титла".

Заниманията с бойни изкуства е променило и характера на Чън Дзядзя. Преди тя била затворена и срамежлива, но впоследствие животът със съучениците й от „Пангу" я превърнал в днешното открито и весело момиче. Освен това й дал амбиция и взискателност към самата нея.

„Повечето хора смятат, че който се занимава с бойни изкуства е физически силен, но глупав. Аз искам да докажа, че това не е така и че този, който има добри умения в бойните изкуства може да има и много познания и добри резултати в учението".

Благодарение на успехите си в състезания Чън Дзядзя е получила сертификат за държавен спортист от втора степен. Нейният идол е „царицата на тайдзицюен" Цуей Уъндзан, която стана олимпийски шампион през 2008 г. В очите на момичето, Цуей, която е от също училище в Цанджоу, има сходна с нейната кариера и дори характер.

„Мисля че тя е достоен пример за подражание. Двете с нея сме еднакви, и двете като малки бяхме избрани да тренираме, работихме упорито, всеки ден се раздавахме повече от другите. Накрая тя успя и реализира мечтата си. Мисля, че трябва да се уча от нея". /Петя-Т./