Окръг Хуайян се намира в провинция Хънан в централната част на Китай. Тук е люлката на китайската цивилизация и гробницата на «бащата» на китайската нация Фу Си. Тук също е родното място на много от китайските бойни изкуства, а легенда разказва, че по време на лов и във войните с други племена Фу Си създал система за самозащита и нападение, от която водят началото си бойните изкуства.

Рано сутринта, докато се разхожда из улиците на град Хуайян, не е рядкост човек да види хора, практитуващи бойни изкуства, както и да чуе бойните викове на децата от школата за кунфу «Юдун».

Школата за кунфу «Юдун» е създадена през 1990 година и за изминалите 15 години тя е спечелила награди "Стоте най-добри частни учебни заведения", "Първостепенна школа по бойни изкуства в Хънан", "Най-добра национална школа за бойни изкуства" и други. Сега учениците там са близо 1000 души, а в резултат на десетилетното си развитие и традиции от школата са излезли много добри майстори, от които 300 са били азиатски и световни шампиони по ушу.

Школите за бойни изкуства в Китай са нещо ново за последните 20 години, а директорът на «Юдун» Джу Минфън е един от пионерите в областта.

През 80-те и 90-те години на миналия век, в Китай все повече хора започват да се занимават с бойни изкуства, но тогава в страната няма специални заведения. Затова Джу Минфън решава да основе школа, в която децата да не изгубят шансовете си за нормално обучение, като в същото време се занимават сериозно и с бойни изкуства. Заведението се приема радушно от хората, но в началото в него се записват едва десетина ученика. По думите на Джу, недостигът на средства е бил най-големия проблем за развитието на школата. Трябвало да намери преподаватели по различните учебни дисциплини, помощен персонал, готвачи за стола, както и да набави необходимите спортни съоръжени. Учениците били малко, така че не можел да разчита на таксите им за всичко. Независимо от това обаче, Джу Минфън не се е отказал, а напротив, заедно с колегите, които му повярвали продължил да работи усилено за популяризация на школата, броят на учениците се увеличавал с всяка изминала година, и проблемът със средствата в крайна сметка бил разрешен.

Впоследствие в «Юдун» започнали да мислят и за подобряване на съществуващата база и учебния процес и в момента там има нова зала, пригодена специално за бойни изкуства, нов училищен корпус и общежития. А Джу продължава да тазва, че това е само началото. Постепенно школата за бойни изкуства «Юдун» получава признанието на родителите. Лей Дандан е започнала да тренира бойни изкуства от малка, а днес е вече голямо момиче, което макар крехкия си вид е държавен шампион по карате. Родителите й настоявали да се занимава с рисуване, но на нея не й харесало особено и настояла да учи карате в «Юдун», заедно с по-големия си брат. И днес не съжалява за детския си избор.

В усилията си да осигури възможности за реализация на своите възпитаници, от школата «Юдун» си сътрудничат с редица университети, които се нуждаят от специалисти по бойни изкуства. Освен това се организират специални курсове, където кадрите на школата също са едни от най-добрите.

Много от завършилите школата за бойни изкуства «Юдун» могат да се похвалят с постижения в най-различни сфери на живота, а някои от тях като Мън Улун се връщат тук, но вече като преподаватели. Мън започва да тренира като дете с директора Джу Минфън и сега чувства школата като свой дом, а преподавателите – като собствени родители. И той не е единствения, защото възпитаниците на «Юдун» са наистина като едно голямо задружно семейство, сплотено от любовта си към бойните изкуства. /Хъ-Д/