Уан Сиан и Джу Тиенцай са от село Чъндзягоу в провинция Хънан, от където води началото си чънанския стил в тайдзицюен. Преди петдесет години двамата започнали да изучават гимнастиката, защото им било интересно, без изобщо да подозират, че един ден ще попаднат сред четиримата най-големи майстори на чънанския стил. Какъв е бил пътят им към съвършенството? Какво са научили от практикуването на бойното изкуство? Скъпи слушатели в днешното ни предаване от рубриката «Социален живот» нека да чуем тяхната история.

Джу Тианцай помни добре детството си в школата за бойни изкуства:

"През 1942 година село Чъндзягоу пострада тежко от скакалци и войната, затова всичките му жители го напуснаха. След създаването на Китайската народна република се завърнахме, през 1957 година един тукашен учител по тайдзицюен, който живееше в Пекин, се пенсионира и също се върна в селото. Тогава ние двамата започнахме да учим тайдзицюен с него."

По това време Джу Тиенцай е на 12, а Уан Сиан – на 15 години, и в родното място на бойните изкуства те имали възможност да видят и се докоснат до тяхната истинска форма. И разбира се, били запленени дотолкова, че започнали да тренират упорито.

Философията на тайдзицюен произхожда от традиционната даоистка мисъл и според нея човек трябва да живее в съгласие и хармония със законите на природата. Практикуващите това бойно изкуство се стремят да постигнат баланс между вътрешната енергия на тялото и външните влияния. Външните жестове лесно се имитират, докато вътрешните чувства трудно се овладяват, затова Джу Тианцай казва, че първия урок, който научили бил как да уважават учителя си и самото изкуство тайдзицюен.

"Основното нещо в тайдзицюен са неговите ценности. Практикувайки това изкуство човек развива високи нравствени качества, и съобразно тях знае кога и как да използва уменията си. След като добием нравствеността, която ни дават бойните изкуства, можем да успокоим душата си и постигнем физическо здраве. Това озоначава, че балансът между физическото и духовното здраве е много важен."

През последните години, все повече хора започват да изучават тайдзицюен, и село Цъндзягоу се прочу. За популяризиране на бойното изкуство, Уан Сиан има свои начини:

"Преди време казах на кмета, че Чъндзягоу има добра база за изучаване на тайдзицюен и трябва да насърчим хората да го практикуват. Така през деня работехме, а вечерта се събирахме и си организирахме състезания по тайдзицюен. Хората се включиха активно. Разбира се, най-добрите получават и награди."

След местното кметство приема предложението на Уан Сиан, всеки ден много от селските жители започват да упражняват тайдзицюен, което не остана незабелязано от медиите. През 1982 година няколко японски журналисти посещават Чъндзягоу. Уан Сиан си спомня за това време:

"След визитата на делегацията в селото, големите японски медии излъчиха серия репортажи за тайдзицюен, а през 1983 г. ме поканиха да посетя Япония. Тогава братът на японския император, също почитател на тайдзицюен, ни покани в двореца да покажем уменията си."

След началото реформите и отварянето на Китай към света, правителството започна да отдава голямо значение на традиционната култура като един от най-важните канали за популяризация на страна в чужбина. Тогавашният китайски лидер Дън Сяопин бе сред тези, които разбираха и се грижеха за развитието на тайдзицюен и това дава стимул на Уан Сиан, Джу Тианцай и другите майстори да продължат да практикуват и предават уменията си на по.младите. Сега двамата майстори преподават в школите за бойни изкуства в 20 страни по целия свят и те работят всеотдайно за популяризиране на традиционното бойно изкуство. /Хъ-Д/