32-годишната Дъджилам е екскурзоводка от тибетската националност, работеща в туристическа агенция в Тибет. Както много тибетски момичета Дъджилам умее да пее и да танцува. Тя говори и японски език. Затова е харесвана от туристите. Когато развежда гостите тя обича да пее тибетски песни.

На 13 години Дъджилам е приета в средното училище в гр. Джънджоу. После изучава японски език в Тибетския университет. След дипломирането от университета започва работа като екскурзоводка в туристическа агенция. Дъджилам каза:

„Тогава не бях наясно много с тази професия. В началото нямаше много туристи. Не знаех как да развия предимствата си в работата."

Опасенията на Дъджлам не траят дълго. След пускането в действие на ж.п. линия Цинхай –Тибет, всеки ден 4 влака влизат в Тибет. Броят на туристите в Тибет се увеличава бързо. По време на туристическия сезон всеки ден около 3000 души посещават Тибет. Така екскурзоводката Дъджлам намира своето призвание.

В началото се чувства притеснена, дори да води само двама или трима гости, докато вече е свикнала да развежда групи от по 30 до 40 души. Дъджлам каза, че работата като екскурзовод й носи не само доходи, но и самоувереност.

„В миналото екскурзоводите с японски език обикновено водят групи от по двама трима гости. Сега броят им нарасна значително. Вече водим групи от 30 до 40 души. Така аз мога да контактувам с приятелите от цял свят. Запознавам ги с древността и сегашния Тибет, тибетските обичаи и култура."

За да запознае гостите с тибетската култура и религия, извън туристическия сезон, Дъджлам посещава храм и учи от монасите религиозни знания. По думите й, през последните години туристическият отрасъл в Тибет е стандартизиран. Основните инфраструктури са усъвършенствани.

„Откакто работя като екскурзовод до сега в Тибет настъпиха големи промени. От Лхаса до Шказе жилищата на фермерите са все по-хубави. Най-голямата промяна е в пътната мрежа. Навсякъде са построени шосета в предишните пътеки."

Хората в Тибет са усетили ползата от развитието на туризма.

Например село Джасиган, където има специфично за Тибет синьо небе, снежни планини, полета, крави и овце е мястото, харесвано от туристите. Много скотовъдци вкъщи стопанисват селски ресторант или хотели. По време на туристическия сезон в хотела на Гма идват гости от цял свят. Така тя си изкарва повече от 50, 000 юана годишно. Гма каза:

„Аз стопанисвам хотел вече от 5 години. Хотелът е и моя дом. Има 21 легла. Нощувката струва 30 юана. Снабдявам гостите и с храна. В момента отглеждам и якове. Животът ни е по-добър."

Според данни на Туристическото управление в Тибетския автономен район, през 1980 г. в Тибет има само 5 туристически фирми. А в момента в района те са 1300, в тях работят над 230 000 души. Над 12 000 домакинства се занимават с туристически услуги.

Тази година се навършват 10 години откакто Дъджлам започва да работи като екскурзовод. Тя е уверена за бъдещия си живот.

„Животът ни се подобрява. Аз обичам професията си. Тя е неделима част от моя живот."

Увереността на Дъджлам има основание. Програмата на правителството през следващите 5 години има за цел да превърне Тибет в световна туристическа дестинация. Повече китайски и чуждестранни туристи ще имат шанса да посетят „покрива на света" и видят снежната планина, горски морета, обширната степ, храмовете и почувстват обичаите и културата на Тибет. /Петя-Д./

„