Динамичното икономическо развитие на Китай и мистериозната древна китайска култура, като гигантски магнит, привлича много чужденци, да работят, да живеят или да пътуват из цялата страна. А как живеят те в Китай ? Какво ги затруднява, например пречките в общуването между тях и китайците заради различията в културата или не се приспособяват към живота в източната държава ? А китайците как се отнасят към тях и как възприемат културата на чуждите държави ? Скъпи слушатели, в днешното ни предаване и в следващите няколко, ще се запознаем с няколко чужденци в Китай.
Днес ще ви разкажа историята на един индиец, работещ в Китай като йога учител.
Промените в Китай предоставят възможности и на индийците. За "китайската мечта" много индийци идват до Великата китайска стена, Мохан Бандали е един от тях. Само за три години, йога учителят е създал верига от школи за йога, общо 51 центъра в Китай.
Мохан Бандали е роден в малко градче в Джарвар и на 10 години идва в Ришикеш – свещено място на йога учението. След няколко години той започва треньорската си кариера и месечните му приходи са около 10 000 до 15 000 рупии (1 юана равняват 5 рупии).
През лятото на 2003 г., животът на Мохан Бандали се променя неочаквано. Една млада китайка се е включила в урока му в Ришикеши. Тя се казва Ин Йен и тогава е редактор на модното списание «Ел».
Ин Йен предлага на Мохан Бандали да създаде център за йога в Пекин, защото научила, че богатите хора в модните среди, проявяват голям интерес към йогата. Тези хора редовно спортуват, за да поддържат формата на тялото си и да намалеят стреса от кариерите. Същевременно, не им е ясен «духовния живот», който надминава техния материален живот и може да им донасят нещо полезно.
Ин Йен вярва, че йогата съчетава физическата култура и успокоява душата на човек и е точно това, което търсят богатите хора в динамично развиващата се държава. Мохан приел предложението на Ин Йен и през есента на 2003 г., те заедно откриват първия си център за йога в Пекин.
В началото в центъра има само около двайсет души практикуващи йога, но след 4 години, само в Пекин двамата вече притежават 7 центъра за йога, близо 3500 души са изучаващите, а в цял Китай, техните ученици наброяват 10 000.
За да отговори на нарастващото търсене, Мохан е намерил от Индия 29 треньори по йога и нови треньори продължават да идват в Китай. Той се шегува с наш репортер, че Ришикеш сега е празен, защото всички треньори по йога са в Китай. Продължаваме да търсим преподаватели в Мумбай, Раджастан, Кашмир и други градове в Индия.
По квалификацията на треньорите, Мохан определя техните заплати, от 750 до 2000 долара. Общо казано, техните заплати са 3-4 пъти по-високи от тези в Индия.
Въпреки че му е мъчно за роднините, Мохан казва, че никога не би могъл да постигне подобен успех в Индия. В действителност, един треньор по йога от малък град като Ришикеш се е превърнал в президент на международна верига за йога, успехът на Мохан е впечатляващ и драматичен, и е свързан неразривно с бързото развитие на Китай.
Дори преди 10 години, истории като тази на Мохан Бандали са били рядко явление. Но тази голяма държава оттогава вече започна да се промени. Градското население се увеличава бурно, богатите хора изникват като гъби след дъжд. Интересът на тези хора към новите неща също пораства с всеки изминат ден. След няколкото десетилетия откъснатост от света, китайците са свикнали да гледат на други държави като на нещо ново. Скъпи слушатели, това беше историята на индийския треньор по йога в Китай. В следващото ни предаване ще ви разкажа историята на един филипински музикант в Китай.
