Околия Начю, която се намира в Тибетското плато на 4600 метра надморска височина е единствената в Китай, където няма дървета. Военната лекарка Пон Йен е работила там 12 години. Тя е лекувала местните хора, опитвайки се да стандартизира системата за болничните грижи във войските в Тибет. Освен това тя, със своите доходи е помагала на тибетски деца в дом за сираците. В Начю, наричан забранена зона за живот, Пон Йен е единствената военна лекарка.

Тази година Пон Йен навършва 32 години. Тя е лекарка в поликлиниката на военния окръг в Начю. Какъв обаче е този райони? Командирът на военния окръг Хоу Шанлиан описва така суровите природни условия:

„Средната надморска височина тук е около 4507 метра. Начю се нарича още покривът на покрива на света и забранена зона за живот. Средната годишна температура е 3 градуса под нулата. Кислородът във въздуха е само 48% от този на морското равнище. При такива условия дори и дървото не може да оцелее. Пон Йен обаче, която е завършила университета с отличен резултат, е избрала Нючю. Тя е 57-та лекарка тук след създаването на военния окръг. Бащата й също е бил военен лекар, работил е в Тибет 35 години. Пон Йен, която е израснала в автономния район има особени чувства към тази земя."

Начю е място, където болестите на храносмилателната система са често явление. В продължение на 12 години Пон Йен обикаля района и лекува безплатно местните скотовъдци. И разбира се, всички са й безкрайно признателни за добрината:

„Лекар Пон често ни посещава, лекува ни, носи ни лекарства. Много сме й благодарни".

За усилията й, местните скотовъдци подарили на Пон Йен хата – бяла лента, с която тибетците изразяват поздрав и посрещат гостите.

В местния детски дом, Пон Йен е човекът, който децата очакват винаги с нетърпение. От 2003 г. насам лекарката е подпомогнала на 11 деца. 9-годишната Циженванму е една от тях. В очите й Пон Йен, е като родна майка.

„Майка ми ме води на пазар, да играя. Всяка събота и неделя тя идва при мен".

Преди 4 години Пон Йен е започнала да се грижи за Циженванму. Когато й остане свободно време винаги ходи до дома да види детето и не го разочарова.

„Децата са много грижовни. Един ден директорката на дома ми се обади и каза, че когато я попитал за майка й, тя отвърнала, че е починала. След малко добавила с гордост, че в момента има майка. Затова мисля, че заслужава да й помогна."

При вида на децата Пон Йен си спомня за своето собствено. Дъщеря и Хан Хан живее в провинция Съчуан при дядо и баба и дълго време разговаря с родителите си само по телефона. Затова за Хан Хан баща и майка й са телефона. Един път Пон Йен се е върнала вкъщи. Казали на Хан Хан, че майка й се е върнала, но вместо да изтича да я посрещне на вратата, тя забързала към стаята си и вдигнала слушалката на телефона. Спомняйки за тази случка, Пон Йен се разплаква.

От 2004 до 2006 г. Пон Йен работи за разпространение на спринцовките за еднократна употреба във военния окръг Начю. С нейните усилия работата е била улеснена и са били намалени рисковете за заразяване на болните. По думите й, това е голямо постижение.

В продължение на 12-те години в Начю шефовете на Пон Йен много пъти са й предлагали да се премести на по-добри условия. Тя обаче винаги отказва. Заради дългите години, прекарани на платото, тя страда от сърдечна болест и артрит, които са често явление там. Пон Йен обаче е категорична, че не иска да напусне.

„Тук е моето място. Болните се нуждаят от мен и се чувствам доволна от това, че съм нужна. Аз също се нуждая от тях. Симпатиите ни са взаимни."

По думите на Пон Йен, докато е на крака и може да работи, няма да напусне Начю. /Петя/