Какви хора бяха онези, създали Китайската комунистическа партия ? Те наистина са били спокойни и силни, споделяйки една мечта, за която кръвта им е кипяла– да променят Китай. О, аз трябва да кажа, само романтичните хора могат да имат подобна мечта.
Исторически архиви сочат, че през 1921 година, основателите на ККП Мао Дзедун е на 28 години, Ли Да – 31 години, Чен Танцъ 25 години, Ван Дзинпей 23 години, Дън Енмин -- само на 20 години. Може да се каже, че това е мечтата на младежта, мечтаят да спасят народа в дестабилизиращата епоха. На тази възраст, въпросите за живота и смъртта не стоят на преден план, ние се фокусираме върху това каква следа ще оставим за Китай и за света, дали сме готови да платим най-високата цена за евентуални поражения. В музея на първия конгрес на ККП в Шанхай, има 13 снимки, и въпреки че са доста груби и избледнели, но в очите и лицата на героите е изписана амбицията. Младежта като връзка между мене и героите, ми дава нов контекст, и изведнъж усетих, че съм техен връстник, и искам да покажа своята благородна завист и уважение към тях, да вдигна въображаема чаша и им кажа "Наздраве!".
Всъщност, преди да дойда до езерото Нанху недоумявах защо при основаването на ККП броят на членовете е толкова малък, а как са успели да привлекат хората да се присъединят към нея ? Хората знаят, че ККП не е обикновена партия, и в хода на развитието си е имала големи затруднения и кръвопролития. Защо Джоу Енлай, един красив мъж и е следвал в чужбина, отхвърли поста председател на Политически отдел във военната школа Хунапу, а навива крачолите на панталоните си, за да върви по тревата и минава реки ? Мисля, че освен импулса на младежта, това, което те правят, има по-дълбоко и по-трайно значение. Снощи отворих "Комунистическия манифест", четох го спокойно и разбрах, че това наистина е невероятна книга, със съвършена логика, и е много по-жива и по-силна от всички статии във вестниците и списанията. Например, в книгата Карл Маркс анализира защо социализмът не се е развил успешно във Франция и се е преместил в Германия. Това почти е едно напомняне, за да разберем какво не отговаря на реалността, кое трябва да пазим и да отхвърлим. В известна степен, то дава възможност за развитието на марксизма в Китай. Нека да прегледаме още веднъж снимките в музея: тази група хора са от елита на тогавашното китайско общество. Те са добре образовани и са наясно с реалността в Китай, също имат амбиция " да променят света". Обикновените хора разбраха, че ако вървят с тях, те ще имат храна да ядат. Далновидните разбраха, че революцията ще бъде успешна, ако вървят с тях. Мечтателите разбраха, че благодарение на тези революционери, бъдещето на Китай е светло, защото те не само мечтаят, също така превръщат мечтата си в реалност.
Младите от нашето поколение, пият кока кола и ядат Макдоналдс, не защото са вкусни, а защото се стремят към «свободната личност» на младите в западните страни. Един германец ме попита дали в Китай съществува явлението "непокорна младеж", аз знам какво да кажа. Сега изглежда, че ние нямаме духа «противопоставяме се, за да се противопоставяме», но твърде много се набляга на индивидуалните чувства на всеки момент, и по този начин е по-вероятно да станем слаби и загубим своята смелост и отдаденост. Мечтая само за себе си, нямам социална отговорност и вяра. Ето защо, червената лодка на езерото Нанху ни насърчава да не забравим историята и ни напомня, че сме способни на повече и по-добри неща.
/Хъ-Д/
