Шангри-Ла – красивата планинска област в провинция Юннан, е разположен в южната част на Тибетското плато. В продължение на много години, планинският район е изолиран и няма пътна мрежа. Макар че е запазена самобитната природа, хората са откъснати от външния свят. Пощата е единствената връзка между тях и хората извън планината. Скъпи слушатели, в днешното ни предаване от рубриката «Социален живот» ще ви запозная с пощальонката Нима Ламу от тибетската националност.

Нима Ламу на тибетски език означава "Слънчева фея". В очите на местните хора, тя е красива като фея от приказките, която носи късмет и щастие. На 13-ти май тази година, по покана на Международния съюз на пощите, Нима Ламу посети Швейцария, където запозна международната организация с работата си и бе високо ценена от представителите на различни страни. Защо една обикновена пощальонка е толкова обичана от хората в своя роден район и уважавана от колегите й от целия свят ?

В подножието на снежната планина Шангри-Ла, всички села са разположени в долини. Долините блокират хората, затова за тях е много трудно придвижването. Пощальоните, които всеки ден вървят пеша, им доставят писма и колети. В някои участъци на реките няма мост, и те трябва на минават през лиусуо -- хлъзгави въжета, от които най-опасното е това над река Ланцан. Нима Ламу не е забравила страха от първия път, когато минала през река Ланцан:

"Първият път, когато минах през лиусуо, много се страхувах. Старшия пощальон много пъти ми е показвал как, и в края реших и аз да го направя. Качих се на хлъзгавото въже върху реката, а пощаджията ме тласна и в един момент нищо не виждах и чувах. Толкова бързо минах, все едно със самолет."

Споменатият от Нима Ламу старши пощаджия е Саншън, който е другия от двамата служители в пощата в Шангри-Ла. Той непрекъснато казвал на Нима Ламу, че писмата и колетите са много важни за хората в планинските. Той също научил Нима Laму как да избягва опасностите, като падащи камъни, силния вятър, отровни змии и други.

В началото на 1999 година, Нима Ламу започва да работи в пощата. Оттогава, тя всеки ден изминава планинските пътеки, носейки писма и колети от 20-30 килограма и ги предава лично на получателите в селата. През изминалите години, е преминавала главно по три пощенски маршрути: едната е по река Ланцан, чрез много завои и долини, тя пристига в село Мингйон. Целият маршрут й отнема около 4-6 дни пеша. Вторият маршрут тръгва от долина Юелян и се изкачва по снежната планина на 4500 м. надморско равнище и завършва в село Юпън, за него са необходими 3 дни. А третият – от кметството на село Юнлин на 2400 метра надморско равнище тя се качва по планински пътеки нагоре на 4000 метра, минавайки три села, трябва да извърви 350 километра. По тези маршрути, понякога температурите са минус, понякога са близо 30 градуса.

През последните десет години, транспортът се подобри. Нима казва, че вече няма да минава реките през «Лиесуо», защото на река Ланцан сега има мост. Колетите стават големи и тежки, но тя казва, че си струва да ги носи, когато вижда щастливите усмивки по лицата на селяните.

Фън Синшън, заместник-генерален мениджър на Китайската поща, казва, че в Китай, пощальоните като Нима Ламу наброяват 10 хиляди. Всеки ден те изпълняват мисията си за «универсалните пощенски услуги». Благодарение на развитието на икономиката, в много планински райони вече има магистрали, но пощаджиите рядко могат да пътуват с пощенска кола, защото планината е висока и пътищата опасни с много завои и дълги, затова автомобилът се оказва по-бавен от човека, тъй като пощаджиите минават по преки пътеки. За подобряване на пощенските услуги, не само пощите, също така и цялото общество трябва да положи усилия.

Нима Ламу казва, че при изминаването на маршрутите и дългия път, често се чувства самотна. Това най й тежи в работата. Тогава тя си пее народни песни, за да прогони самотата. /Хъ-Д/