12 май е ден, който китайският народ никога няма да забрави, , защото на този ден преди 3 години, провинция Съчуан бе разтърсена от опустошително земетресение, при което 68 000 души загинаха и 17 000 изчезнаха безследно. След бедствието, китайското правителство официално обеща да възстанови пострадалите градове и села в срок от три години. Тази седмица се навършват 3 години от бедствието. Каква е ситуацията днес в провинция Съчуан ? Как протича живота на засегнатите от земетресението? На тези въпроси ще се опитаме да намерим отговор в днешната тема.

В днешното ни предаване от рубриката «Социален живот» ще се запознаем с три жени от околия Бейчуан, най-тежко засегната от природното бедствие. Тези жени не се познават, но ги обединява тяхната вяра и стремеж към новия живот след земетресението.

За Джан Сяоцюн, най-щастливият момент от деня е изгряването на слънцето, защото тогава е времето за разходка с любимия й син Лю Пън. Никой ни би си представил, че тази 38-годишна майка е преживяла голямо страдание при земетресението от преди три години.

Преди земетресението, Джан Сяоцюн е притежавала собствена шиваческа къща. Съпругът й Лиу Дзинджу работи като шофьор на такси. Те не са били богати, но са живеели щастливо. Дъщеря им била на 4 години, умно и весело момиченце. Неочаквано, на 12 май 2008 година, опустошителното земетресение с магнитуд 8,0 по скалата на Рихтер изцяло промени живота на обикновеното семейство. Околия Бейчуан се превърна в руини в миг и много хора бяха затрупани под развалините. Дъщерята на Джан Сяоцюн и баба й са загинали на път за детската градина. Три години изминаха, но спомняйки си тази история, сълзите на Джан Сяоцюн не спират. Тя казва: "Когато стана земетресението, първата ми мисъл беше детето, как е тя там. Помислих, че само на мястото, където се намирахме, стана нещо, изобщо не подозирах, че целия град е изчезнал. По-късно, исках да отида и спася детето си, но не можех, защото пътят до там беше вече изчезнал."

Няколко денонощия, Джан Сяоцюн и нейният съпруг търсят детето си, но малко по малко започват да осъзнават, че дъщеря им няма да се върне. Двамата съпрузи всеки ден плачат и всяка нощ младата майка търси дъщеря си в сънищата.

През август 2008 година, Джан Сяоцюн и много други хора, чиито къщи са били унищожени в земетресението, са настанени във временни жилища на улица Джулин. Хората започват да се опознават и помагат взаимно. Двамата съпрузи чувстват искреността на хората към тях и те всички заедно си спомнят за загиналите и взаимно се насърчават да открият нова надежда за бъдещето.

Болката в сърцето на Джан Сяочион постепенно намалява. Тя и съпругът й се присъединяват към спасителните работи след земетресението. Всичко започва да се нормализира, и впоследствие решават да си родят още едно бебе..

В същото време, китайското правителство отдели 100 милиона юана за проекта "Повторно раждане за семейства, чиито деца са загинали в земетресението". Съгласно този проект, бъдещите майки се ползват с безплатни медицински прегледи преди и след раждането. Джан Сяоцюн и Лиу Дзинджун също са включени в проекта.

През август 2009 година, се ражда синът им. Една година след това, новият град Бейчуан е възстановен, а семейството на Джан Сяоцюн е сред първите, които са вписани в новия град. През януари тази година, тричленното семейство вече е настанено в новата си къща от 110 квадратни метра. Къщите в квартала са строени в стила на националното малцинство Цян. До него има детска градина, което много радва Джан: "В квартала има много деца. Детската градина е до нас, много ни е удобно. Основно и средно училище, болница, старчески дом, както и спортни съоръжения, имаме всичко необходимо. Виждаме надежда", казва Джан Сяоцюн, която вече е собственичка на магазин за пердета.

Скъпи слушатели, в следващото ни предаване, ще продължа да ви разказвам за новия живот след земетресението в Съчуан. Дочуване !/Хъ-Д/