На 12 май 2008 година провинция Съчуан бе разтърсена от силно земетресение. След бедствието редица страни оказаха помощ на Китай. От 23 юли до 12 август 2009 г. по покана на руския президент Дмитрий Медведев 335 ученици и учители от засегнатите от земетресението райони посетиха морски детски курорт в Русия.

Там децата прекараха 21 незабравими дни, превръщайки се в обект на грижа и внимание от страна на руските учители и обикновени хора. Оттогава изминаха три години. Изчезна ли обаче болката в душата на децата? Какви промени в живота им настъпиха след пътешествието до Русия? С тези въпроси наши журналисти посетиха засегнатите от земетресението райони и разговаряха с малчуганите. Ян Фан, учител от град Миенджу, който е бил ръководител на групата разказва как децата от училище „Нансюан", ходили в Русия на почивка, са постъпили в средно училище. Джао Фанфан е един от тях и до момента може да се представи на руски език.

„Аз се казвам Джао Фанфан. На 11 години съм, от град Миенджу в провинция Съчуан. Обичам да чета книги и да играя. Харесва ми и морския курорт в Русия".

Подобна почивка е била нещо, за което децата можели само да мечтаят. По време на 3-те седмици в Русия всяка сутрин те имали уроци по музика, танци, плуване, кънки и други. В зависимост от хобитата им, участвали в групи за изработване на керамика и маски. Следобед учели руски език и играели навън. Когато времето било хубаво, плували в морето. След вечеря играели колективна игра. Програмата била изпълнена със събития и времето минало неусетно, както си спомня малкия Сяо Синю:

„Най-незабравимия ми спомен е организираната от морския музей игра на пирати. Дадоха ни карта за съкровище и заедно с руските учители започнахме търсене, докато най-накрая открихме голяма кошница плодове. Беше много весело а играта ни накара да бъдем по-упорити и настоятелни пред трудностите".

Учителят Ян Фан допълва, че според руските му колеги, радостта, изпитана в колективните игри, може да помогне за преодоляване на шока и психологическата травма у децата и ги накара да забравят лошите спомени.

Още от първите дни китайските деца и руските им учители станаха добри приятели. Джао Фанфан си спомня:

„Харесват ми шегите на учителите ни Сергей и Оля. Оля говореше китайски и по време на Празника на Китай тя изпя много добре нашата песен „Другия ден".

Друго от децата, на име Ин Джъюан, разказва следната случка:

„Руските учители се грижеха много за мен. Веднъж, по време на урок по обработка, си нараних ръката. Един руски учител бързо ми заведе до поликлиниката и по пътя постоянно ме питаше как съм, дали ме боли. Бях много трогнат."

Кратките 21 дни оставиха незабравим спомен за децата, който те ще пазят за цял живот. Нещо повече, те пазят в сърцата си и обещанието, дадено тогава от тях.

„Учители, отдавна не сме се виждали. Спомняте ли си нашето обещание: да се срещнем на морския бряг след 20 години. Аз непременно ще се върна, за да се видим", казва с вълнение Ин Джъюан.

„След 20 години ние ще се върнем. Както хората, които ни оказаха помощ, и ние ще окажем материална и духовна помощ на децата там", допълва го неговият връстник Дзън Уейли.

След края на интервюто децата изпяха най-любимата им руска песен „Щастливи птици", надявайки се в бъдещия да бъдат волни и щастливи като птиците. /Петя-Т./